Избрано от седмицата: Виктор Паунов изрисува Библията

Петко Тодоров


Извеждаме напред името на художника Виктор Паунов, защото събитието е преди всичко негово – в „Библията в 365 истории за деца” на Мартин Полстер (изд. Емас). Авторът е преразказал откъсите без характерните външни декорации, сгъстил е словото, но е съхранил интонацията. Не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Това не е първата такава книга, пусната у нас и сравнението е в нейна полза, дори що се отнася само за текста.

Паунов обаче слага точката на класацията. Хрумването на издателя да пренебрегне оригиналните илюстрации се е оказало печелившо. Нашият художник следва и доизяснява формулата на Полстер. Библията на Паунов не е музеен предмет. Тя е жива, с точен рисунък, но с деликатно дозирани етнографски и исторически белези. Патосът е тук без да преминава в мистика – приказна или притчова интерпретация, но не задължително религиозна.

Литературните новости пристигат и у нас


„Бляскав живот” е трети роман на Грегоар Поле, предложен е за „Гонкур”, първите 2 са с престижни награди, около четвъртия се шуми предостатъчно. Поле (1978) е белгиец, живее в Испания и Франция. Събитията в романа тръгват в понеделник и стигат до събота в квартала около черквата „Сен Сюлпис” в Париж (изд. Летера). Героите са сякаш забелязани напосоки, но пътищата им се докосват, пресичат, препречват.
Техниката на Поле е пленителна: „Нур нахлузва белия си панталон и пъха металното копче в илика под пъпа си. Мод тича към улица „Рокет”. Дебелото момиче с измокрената рокля се е строполило през вратата. Мод я прекрачва с известно колебание, затваря след себе си и се качва в апартамента си на петия етаж”. Индиферентна регистрация, зад която са съсредоточеното внимание и напрежение... Нашият издател се ослушва за литературни новости, тове е вече нещо.

Другата Филипа Грегъри


Филипа Грегъри е с друга героиня в „Шутът на кралицата”: некралица (изд. Еднорог). След „Другата Болейн” и „Другата кралица” тя върви нататък. Хенри VІІІ с многото си жени е близка история, сега е времето на Мери Тюдор и Елизабет, дъщерята на Ан Болейн, 16 век. И на нещастния крал Едуард. Той наема за свой шут покръстена еврейска тийнейджърка. Тя е щерка на печатар и книжар, рядко начетена за възрастта и епохата, на всичко отгоре и с прояви на екстрасенс. Романът е за нея.
Но Грегъри нямаше да е тя, ако се подвизаваше далече от кралския двор. Онова момиче пращат от дворец в дворец, та пред очите му се извъртяват дворцовите непочтени игри. Писателката намери силна формула на историческия роман преди всичко с тяхна помощ. И с помощта на властни жени. Другото, то е в думите на неин герой: „Времената са вълнуващи. Кой знае какво може да се случи?”