Милорад Павич остави роман със 100 финала

Петко Тодоров

Отиде си майстор на уникалната балканска белетристика

В чисто жанров смисъл „Уникат” на Милорад Павич е криминале (изд. „Колибри”). Оперен певец умира при сложни обстоятелства, малко по-късно е застреляна любовницата му, с което труповете не свършват, старши следовател разследва случая. В един момент последният се оказва също жител на отвъдното и оставя в наследство бележките си, казано съвсем в жанра на литературната история: в своята „Синя тетрадка”. И казано с думите на писателя: „Тези бележки, изписани със зелено мастило, са същевременно обещаните финали на този роман. Всеки читател може да избере своя финал и така да получи уникат”. Зеленото мастило е оставило 100 сюжетни развръзки.

Това е Павич. При него жанровостта е пак без значение. Защото криминалната история е само повод за изява на продавач на сънища. Героят е такъв, не писателят. И ако казано така звучи на някого като измишльотина, той е щастлив човек. Защото му предстои да чете Павич! В романа свободно се разхожда Пушкин, споменават се герои от предишни творби на сръбския писател, времето е с неизяснено агрегатно състояние и предизвикателното „Днес е 1 ноември 2003 година” стои не като факт, а като декорация, а фактографията е такава в изречения като „Чорапите й са пълни с настръхнали косъмчета”.
Павич умря. Около дните на последния Белградски панаир на книгата. Малко журналистика: той е най-силният на Балканите, след него е Истанбулският, Софийският е най-слабият. На последния Белградски панаир на книгата се отчете дневна посещаемост в размер на стотина хиляди души, предимно млади. Най-търсените заглавия: романите от сръбски автори. За интелигенция, свикнала със Софийския панаир на книгата следва да се напомни, че между предните 2 изречения има значима корелация.
Толкова журналистика, едно размишление. Предпочетохме премиер, който си назначи финансов министър, чийто най-значим аргумент е: „Най-добър икономист съм в Източна Европа!” Има ли корелация с горната журналистика? Павич казва: „Не трябва да се мисли. Започнеш ли да мислиш, разбираш, че си глупав”.