page contents Книжен ъгъл: "Ера" представя: "Красотата и адът" от Роберто Савиано
Предоставено от Blogger.

"Ера" представя: "Красотата и адът" от Роберто Савиано

2.2.10

Посвещавам книгата си на тези, които превърнаха „Гомор” в опасен текст...

Роберто Савиано, смелият журналист, разобличил тъмните сделки на неаполитанската мафия в знаменития си документален роман „Гомор”, отново доказва, че най-големият враг на страха е словото.

Осъден на смърт от Камората, авторът остава жив единствено благодарение на общественото мнение и публичната подкрепа на световноизвестни имена. Днес Савиано живее под засилена охрана и през няколко месеца сменя квартирите.
И както споделя в своята книга, в повечето случаи търсенето на ново жилище е съпроводено с огромни трудности – една част от собствениците отказват поради страх за живота си, а останалите са „лешояди”, които искат четири пъти по-висок наем в замяна на риска, който поемат. Ала редом със страха и подлото нежелание да застанеш на нечия страна, има хора, готови да протегнат ръка. Затова, въпреки бремето на блиндираната самота, Савиано не спира да пише.

Младият журналист посвещава „Красотата и адът” на всички читатели, които превърнаха книгата „Гомор” в опасен текст, които попиха нейните думи, предадоха ги на своите приятели, вкараха ги в училищата и доказаха, че историята на Роберто Савиано е станала история на всички нас.

Това не е книга за мързеливите циници, за тези, които се задоволяват да плуват на повърхността и да оцеляват в еднообразните сиви дни. Роберто Савиано е личност, която не може да се примири с безучастността, с летаргията на обществото. Той не се колебае да даде гласност на проблемите, за които малцина имат смелостта да говорят. В тази връзка Салман Рушди споделя пред Роберто: „Мъртвите не харесват живота, не го харесват и всички, които, за да работят, се продават; за да пишат – трябва да правят компромиси. Всички, за които твоят живот означава, че може да се живее и по различен начин.”

Роберто Савиано много точно напипва пулса на обществените проблеми. В „Красотата и адът” авторът изразява реакцията си по всички въпроси, които тревожат будната му гражданска съвест: от убитите заради перото си журналисти като Анна Политковская и Джанкарло Сиани – 26-годишен мъж, намерил смъртта си през 1985 г., защото с изключителна прецизност разказва за войната между камористките кланове – до съдбата на стотици обикновени хора, разболяващи се от рак заради заровените тоскични отпадъци от Камората, или затрупани под сградите, построени с некачествен цимент на мафиотските фирми.

Роберто Савиано разкрива нови интересни факти за организираната престъпност и очертава връзките на престъпните групи от Източна Европа с мафиотските кланове в Италия. Авторът проследява пътя на наркотиците, който минава и през територията на България, и посочва, че София и Плевен са част от центровете за преразпределението на ценната стока.

Дълбоко убеден в изключителната мисъл на Джовани Фалконе, че „мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край”, авторът отдава почит на всички карабинери, следователи, прокурори и журналисти, положили неимоверни усилия в борбата срещу мафията, но изразява съжаление, че битката не е довършена докрай. Подобно на италианския магистрат Алфонсо Сабела, Савиано критикува изградената романтична представа за организираната престъпност във филми като „Кръстникът” и „Белязания”, които пречат на публиката да възприеме действителния й образ – доста по-страховит и по-реалистичен. Затова според Савиано отговорност носят не само твореците, но и тези, който четат и слушат.

Като контрапункт на пасивността на голяма част от обществото младият журналист ни среща с личности, които също като него са посветили живота си в отстояване на истината – писателя Салман Рушди, осъден от режим, който не приема изразяването на мнение, противно на собствената му идеология; агента под прикритие Джо Пистоне, проникнал под името Дони Браско в най-могъщата фамилия на Ню Йорк; възрастната Фелича, която 20 години се бори да осъди бос на Коза Ностра за убийството на своя син и да изчисти оклеветеното му име.

В „Красотата и адът” е включено и изказването на Савиано пред Нобеловата академия в Стокхолм. Журналистът е поканен да изнесе слово за опасната сила на литературата, за отговорността на писателя и читателите, за хората, които страдат заради правото да говорят и пишат. Савиано дори споменава за смъртта на българския писател Георги Стоев, пречупвайки случилото се през призмата на собствената си съдба.

В книгата си авторът споделя с горчивина за огромната цена, която плаща за издаването на „Гомор”, и признава, че не е и подозирал на какво ще бъде обречен. „Когато твоят живот се промени завинаги или когато някой разкаял се посочи точното време на твоята екзекуция, първият ти въпрос е: „Какво съм направил?”. Започваш да мразиш думите си, започваш да мразиш това, което си написал. Защото дори и текстът ти да стигне далече, той ти пречи да се движиш свободно, да говориш, да живееш. Твоите думи вече са се преврнали в думи на множеството. И това е истинската опасност. Но плащаш ти, плащаш само ти.”

Роберто Савиано е убеден, че всеки, който носи в сърцето си представа за красотата, за възможността да живее свободно и да обича, не понася миризмата на компромиса, корупцията, разрухата. Затова „Красотата и адът” е книга за неудобните факти, премълчаните истини и опасната сила на словото. Заглавието ни напомня, че от едната страна са свободата и красотата, необходими на всички, които пишат и живеят, а от другата страна е адът, а той сякаш винаги надделява. Но както казва Албер Камю „адът е ограничен във времето, един ден животът започва отново”.

В това вярва и Роберто Савиано.

Виж откъс от книгата