Избрано от седмицата: Филип Рот в битка с физиологичното унижение

Петко Тодоров

Филип Рот преразказва романа си „Призракът излиза” така: „Нюйоркският катаклизъм бе траял малко повече от седмица” (изд. „Колибри”). Това е към края на изповедта на Нейтън Цукерман, писателят, познат от предишните му книги. Сега човекът е на 71, мъчат го простата,  уринирането, раковото заболяване. Изоставя изолацията си в планинската провинция заради надеждата, че в Ню Йорк ще му решат поне малко от здравословните проблеми.

В Ню Йорк: неочаквани срещи с призраци от миналото, влюбване в 30-годишна, литературни и политически разговори, борба с физиологичната си участ. Рот минава за най-награждаваният американски жив писател и си струва да го заглеждаме. Поне заради умението му да съсредоточава вниманието на читателя. И да е убедителен: „Нима постоянно заплашващата ни сянка на унижението не е именно онова, което свързва всеки с всички останали?”.

Преведоха всички разкази на Х. Х. Мънроу - Саки


Издателство „Фама” допреведе разказите на Хектор Хю Мънроу, по-известен с псевдонима Саки и подвърза всичките му шест сборника между две корици: „Лек против спокойствието”. Само припомняме: Саки е от нарицателните за английски хумор и за къс разказ. Обикновено се твърди, че той (1870-1916) е мостът между Оскар Уайлд и някои по-следващи. Саки, пише за него Греъм Грийн – „си е изработил стил, подобен на машина, предназначена за неговата собствена защита; той се брани с помощта на епиграми, подредени плътно една до друга като стафидите в кейк, приготвен по старинна рецепта”.
Грийн има предвид „епиграми” от сорта: „Една жена ще търпи несгоди, ще прави саможертви, ще понася лишения до степен на героизъм, но свадите са луксът, без който не може”, или „Да удавиш котка в сметана не е единственият начин да я убиеш, но не съм сигурен, че има по-добър”.

Медийният образ на книгата

Четиринайсет университетски преподаватели и докторанти обсъждат „медийния образ на българската книга” и на неизбежните покрай него проблеми и задачи в „Книгоиздаване и медии” (УИ „Св. Кл. Охридски”). Обобщението е на съставителя на сборника Алберт Бенбасат: „Съществуват два паралелни свята, две медийни реалности, които (почти) не комуникират помежду си, недолюбват се взаимно, следователно нито една от тях не конструира цялостен образ на книгата и книгоиздаването”. Двата свята са на комерсиалната и некомерсиалната книга с всичката условност на прилагателното.
Да. И какво от това? Въпросът е до четенето, сиреч до обществото. Медиите участват в неговата направа, включително и с тази вестникарска страница. Те обаче са само инструмент. Цялостният образ е опасно занимание. Далеч по-здравословен е „умереният прогрес в рамките на закона”, Хашек го каза.