Спящи красавици по японски

Петко Тодоров

Възрастен мъж се възползва от препоръката на свой познат и почва да посещава къща, в която се приемат стари мъже. Предоставя им се възможност да преспят в легло с голо девствено момиче, при условие, че няма да му причинят нищо. Момичето е предварително дълбоко приспано с някакъв опиат и остава така до напускането на стареца.
Работата е, че нашият човек все още се усеща мъж. И почват характерните японски преживелици, в които най-предметното и най-конкретното е мотив за най-отвлечени вълнения. И което обикновено се препраща от западняците някъде из полето на сюрреализма. Новелата е още по-японска.

„Къщата на спящите красавици” съдържа едноименния роман на Кавабата Ясунари и новелата „Една ръка” (изд. „Рива”). Само припомняме: първият японски нобелист за литература (1968), смятан обикновено за най-значимият японски писател на ХХ век (1899-1972).


Литературното престъпление на Андрей Макин


Андрей Макин има такова изречение в „Престъплението на Олга Арбелина”: „В книга, казваха някои, всичко би станало много по-бързо”. Белетризирането на Макин в този роман е встрани от каноните на съвременната литература. Той сякаш умишлено бави разказа, втренчва се в един или друг момент и изстисква максималното от нищото.
Романът е за руска графиня, емигрирала във Франция (изд. „Леге Артис”). Руският писател, който пише успешно на френски е в най-свои води. „Преливането на любов и смърт” отвежда героинята му абсурдно далече от обществените норми в единствено възможно спасение - нейното престъпление. То не би се получило в бърза белетристика, а с предпазливо разлистване на часовете, където регистрацията на жестовете върви с внушение за непоносимост. С почти плътско опипване на думите. Арбелина казва: „Половината ни живот минава в размяна на думи”.

Ражда се нова социална интелигентност

Тя е на по-малко от 20 години и не е онова, което се обсъжда като „социална интелигентност” почти век. Новата наука е основана на последните открития в мозъчната дейност. И Даниъл Голман я показва в „Новата социална интелигентност” (изд. „Изток-Запад”). Той има опит, автор е на „Емоционалната интелигентност” и „Екологичната интелигентност”.
„Социална интелигентност е да проявиш интелигентност не само ЗА своите социални контакти, но и В самите тях”, определя Голман и уточнява: Нейните компоненти са: социален усет (това, което „долавяме” у другите) и социални умения (начините, по които се възползваме от непосредствено осъзнатото). Популярността на Голман е заради способността му да разказва засукани неща достъпно и да внушава важността им за конкретния читател, вкл. чрез непрекъснати примери и свои лични наблюдения. И тук той е пак в стихията си.