Най-полезното в „Печатни пространства и бели полета” на Алберт Бенбасат е, че сборникът с четива е посветен единствено на българската книга и няма какво да разсейва темата (изд. „Слово”). Защото българската книга си има предостатъчно проблеми и предостатъчно гласове разсейват вниманието от тях.Различните дялове на сборника свидетелстват за периметъра на авторовите пристрастия. Тук са неговите находки из историята на родното книгоиздаване и полемичните реплики на сегашното му състояние.
Най-„ефективни” са текстовете, в които книгата се обсъжда в контекста на широкия живот. Такъв е примерно случаят с Георги Стоев, от който Бенбасат успява да отвори болезнени културни и социални рани. А „ефективни” е в кавички заради ликвидираната акустика на подобни реплики. Може би автори като този трябва да посегнат на излишните кавички в културния ни живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар