Избрано от седмицата: Корабът на глупците, Сароян, Апостолите

Корабът на глупците акостира на български след 516 години

Петко Тодоров


„Корабът на глупците” на Себастиан Брант събира две велики имена на европейската художествена култура  (изд. „Захарий Стоянов”). Базелският хуманист Брант не е от категорията на Шекспир, но неговата сатирико-дидактическа поема е световен литературен паметник. Тя излиза на немски през 1494 и веднага печели популярност. През 1498 е преведена на латински, което я прави достояние на грамотна Европа и тръгват следващите преводи, и литва крилатото заглавие.
Брант натоварва на кораб всички възможни глупци и те потеглят към страната Глупания: комарджии, завистници, шарлатани и прочее. Другият велик: Дюрер, неговите гравюри са много виновни за успеха на „Корабът”.
Преводач е Любомир Илиев, а художник Кънчо Кънев, който направи от Дюрер успешен илюстратор на съвременна българска книга.

Преведоха автобиографичен роман на Сароян

Героят на Уилям Сароян в „Един ден от залеза на света” споделя някъде в началото: „Започнах да пиша най-вече защото се надявах всичко да се промени и исках да опиша нещата точно такива, каквито са. Само малко от тях, разбира се. Малко от малкото мои неща. Бих писал денонощно, цял живот, ако имах надежда, че ще успея да претворя повече от малко. Но това не е възможно и аз винаги съм го знаел”. Героят му е писател, на неговата възраст, американски арменец, годината е 1955. И се приема, че  романът е населен с автобиографизми (изд. „Фама”).
Та писателят се завръща в Ню Йорк, потъва в делови и семейни проблеми, в разговори с приятели, с децата и т.н. Нещата точно такива, каквито са, малко от малкото му неща, точно толкова, колкото са необходими за добър роман. Героят му споменава в своя пиеса: „Помислих си, че умирам, но вероятно е бил някой друг”.

За Христовите апостоли – сериозно и разбираемо


Най-ценното в „Съдбите на апостолите. Митове и реалност” на Ирина Свенцицкая е комплектът от качества, които, в тази тема, обикновено получаваме на парче (изд. „Компас”). Авторката е рутиниран антиковед, специалист по история на ранното християнство и четивото е свободно от религиозни идеологизми. Но не е антирелигиозно. Това е история в чистия смисъл. Професор Свенцицкая изчита в присъствие на читателя си апокрифните деяния, посветени на Христовите апостоли, обяснява кое може да е близо до историческата истина, кое не и защо, кое по каква причина е записано точно така, защо не е сред каноничните текстове и т.н., цитира апокрифни текстове, които иначе са недостъпни за широката публика. Сериозно и разбираемо.
Петър и Павел, Йоан, Андрей, Матей, Тома, Филип... И понеже всички апостоли са присъствали на Успението на Богородица, тук е и този сюжет.