page contents Книжен ъгъл: Избрано от седмицата: Ереван, Фандорин и конете
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Ереван, Фандорин и конете

7.6.10

Петко Тодоров

Що е то арменски геноцид

„Невинните днес стават виновни утре”, е формулата за арменския геноцид от 1915, според неговите организатори и според Жилбер Синуе в „Ереван”. Романът е исторически, темата е геноцидът, сюжетът върви като семейна сага, но на преден план са историческите фигури на държавници и дипломати, френският писател е на страната на арменците (изд. „Вакон”).
Арменският геноцид не е единствената много коментирана и малко позната историческа тема.


Синуе тръгва от Берлинския конгрес 1878, който объркал не само българските сметки. И който не е единственият акт на отстояване на интересите на големите държави за сметка на малките. Действието стига до 1921, когато е делото срещу арменците отмъстители, последвало оперетното дело срещу виновниците за геноцида. Шарл Азнавур написал специален предговор към романа, поуката на Синуе: „Историята осъжда само под принуда”.


Фандорин издирва пиратско съкровище

„Прости ми, че пиша несвързано и не назовавам Нещата с Имената им, но в тези смутни Времена няма защо да се доверявам повече на Хартията, а пък предстоящото ми Плаване не е съвсем безупречно от гледна Точка на Закона” – бива си го откъм засуканост, а и откъм изисканост. Февруари, 1702. От това писмо тръгва Борис Акунин в „Сокол и Лястовица” за поредното приключение на Николас Фандорин, днешният потомък на легендарния Ераст Фандорин, славните представители на рода с 910-годишна история (изд. „Еднорог”).

Николас получава като подарък от леля си антикварното писмо, разчита в него сведения за скрито в Антилите пиратско съкровище и двамата поемат натам. От всяка страница на Акунин надничат класически литературни образци, нещо напомня за нещо друго – част е от виртуозитета му и от умението му да прави от белетристиката сравнително забавно приключение.


Похвално слово за коня

Гатя Симеонова обобщава към края на „Похвално слово за коня”: „Чрез тази върволица от коне, понесли на гърба си същество от светлина, духоподобно същество, змей в човешки облик, исполин и човек, когото можем да наречем подобен на нас самите, се онагледява историята на човечеството в нейната езотерична интерпретация. Неосмислена и некоментирана откъм глъбините на антропогенезиса, тя продължава да живее в паметта на българина чрез възпроизводими в обредността, в устното народно творчество и в изкуството образи”. Книгата е за коня в живота и духовността по българските земи (изд. „Изток-Запад”).

Симеонова тръгва от траките и стига до днешните българи. Конят хем е много важен в горния смисъл, хем е повод да се надникне в непознати територии на познанието, хем е сетната тема, която ни припомня колко още от най-интересното за себе си предстои да научим.