Избрано от седмицата: Коко Шанел, Ева Браун и девицата

Петко Тодоров

Романът на Коко Шанел със Стравински

„Игор седи в театралната гримьорна и реже ноктите на краката си. Върху килима пред него има купчинка мънички луни с цвят на клавиши от старо пиано. Клъц. Навежда се, колкото може, и разглежда нокътя на единия палец”, така Крис Грийнхалч въвежда в близък план героя си в „Коко и Игор” (изд. „Колибри”). Гениалният Игор Стравински.

Няма как литературата да се скрие от тоталния канон на медията.
Известните трябва да бъдат показвани не от тяхна гледна точка, а от гледната точка на публиката, докато известните възприемат продаваема поза. Романът е за любовната връзка на Стравински с Коко Шанел през 1920, а в интерес на фактографската точност следва да се изпише: на Шанел със Стравински. Читателите ще разберат защо. Романът е вече филмиран и на британеца Грийнхалч бива да се признае поносимият баланс между инстинкт за продаваемост и респект пред имената.


Коя е Ева Браун

Анджела Ламберт обяснява за „Хитлер и Ева Браун. Една убийствена любов”: „Написани са повече от седемстотин биографии на Адолф Хитлер, но моята на Ева Браун е едва втората на английски език и първата от автор жена” (изд. „Милениум”). И още: „Бях заинтригувана от обикновеността й, от баналността й, ако щете, и от трудността на загадката: коя е тя, споделя ли вината на Хитлер и нацистите за жестокостите по време на Втората световна война, най-вече за избиването на милиони евреи и други етноси”.

Четиринайсет години с Хитлер, 36 часа негова съпруга. „Чак до юни 1944 г. британските тайни служби я смятат за една от секретарките на Хитлер”, припомня Ламберт. Върху загадката Ева Браун се трупа загадката Хитлер, не е обратното. Биографката се е постарала да намери съчетаемост между тривиалното и чудовищното, между всекидневието и неописуемото. И е успяла.

Английският двор като литературно вдъхновение

„Любовникът на девицата” на Филипа Грегъри е роман за ранното управление на Елизабет І (изд. „Еднорог”). За топлата връзка на кралицата с нейния фаворит Робърт Дъдли и за ловкото му отстраняване от възможността да се ожени за нея. Средата на ХVІ век.

Както е тръгнало Грегъри ще романизира цялата история на английския двор. Серията почна с „Другата Болейн” и жените на Хенри VІІІ, ето я сега неговата дъщеря от Ана Болейн – пети преведен роман. Формулата е все така печеливша: в центъра е фигура от втория, но най-близък до трона план, с обилен диалог, който, в ушите на съвременния читател дава достатъчно усещане за история. А епохата не се нуждае от напъване в измислянето на интриги: „Когато да бъдеш близо до трона винаги означаваше да бъдеш близо до дръвника”, според разсъжденията на героя. Но трезвите разсъждения са едно, а страсти и мотиви - друго