"Сиела" представя: „Алкохол” на Калин Терзийски и Деяна Драгоева

"Алкохол" е и автобиографичен мемоар, и почти научно изследване на алкохолизма, но и сюрреалистично пътуване през нашата объркана епоха. В него има погнуса и очарование, лудост и болка, смърт и възкръсване, любов и омраза. И други важни неща, за които сме склонни да замълчим. Или да ги преглътнем. Понякога и с много алкохол.

От Калин Терзийски:
Някои неща трябва да бъдат направени. Когато усетиш косата си развяна и кожата си пареща от особения вятър на неизбежността, ти запретваш ръкави и правиш това, което цялата ти съдба иска от тебе да направиш. И така, един ден аз усетих – шест месеца, след като отново бях сменил живота си с нов, който все още е потресаващо чист и странен, аз усетих, че трябва да напиша роман за това, което се беше случило с мен в последните години.
После усетих, че трябва да напиша и за това, което се беше случило с моето поколение в последния четвърт век. Аз бях лекар, психиатър, поет, писател, алкохолик, телевизионен сценарист, самотник и мъченик на времето си, а и на всички времена – защото във всички времена доброто и смисъла се постигат само чрез мъките на мъчениците. И бях видял много неща от много ъгли. Така че аз бях задължен да напиша романа „Алкохол”. Той е написан, за да помага.

А Деяна Драгоева е проникновен и умен журналист, писателка с нож и лупа, изследовател. Не аз я избрах да пишем заедно, а една друга жена - сляпата съдба. Без нея този роман нямаше да е същият. Тя е новата ми сестра, която чаках 38 години.

От Деяна Драгоева:
Когато мина достатъчно време в разговори, през което видях Калин във всичките му пози – на психиатър, на майстор на скечове, замечтания поет, застарелия бунтар, примирения конформист, разбрах, че се приближаваме натам, където се канехме да стигнем. И двамата искахме историята, която разкажем да е искрена и честна, затова трябваше да преживеем всички пози като ритуал извън писането, за да остане чистото и истинско писане след това. Затова почти мазохистично изтърпявах потоците думи, след които следваше една хубава глава от романа.
Какво търсеше все пак той в романа? Със сигурност това ще се изясни и на вас като го прочетете. Но какво търсех аз в неговата история? Може би трябва отново да го обясня както на него, тъй като тщеславието понякога ни кара да забравяме, така и на всеки, който попита: „Коя е пък тая?” Моята „невидима” роля беше да начертая редовете, на които бяха изписани всички страници. Да сглобя страниците така, че от разпръснат пъзел несвързани мисли да се получи история, която има и форма и фабула.

От Стефан Иванов, редактор:
Роман без кокетничене и пози. Честен и тъжен не до болка, а до аутопсия. Заради черния му хумор може да умреш от смях. Романът е за възхода и падението на един конкретен живот в ада наоколо. За лудостта да си психиатър. За болката да си санитар. За изпитанието да си писател в епоха, която се нуждае от молове. Това е роман за фалшивото спасение в алкохола и за дългото завръщане към живот без фалшификати. Роман, който е обречен да се превърне в събитие.


Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната болница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува различни текстове в периодичния печат – списанията “SAX”, “Егоист”, “Едно”, “Найт лайф”, “Ева”, “Клуб М”, вестниците на „Труд”. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: “Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове), ”Тринайсет парчета от счупеното време” (разкази), „Сурови мисли със странен сос”(разкази), “Има ли кой да ви обича” (разкази). Участва в сборниците: „Недялко…projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”. Има една дъщеря.

Деяна Драгоева е родена в Бургас. Завършила е журналистика, но не е могла да бъде част от машината за производство на новини. Искала е нещо друго, по-истинско и затова е станала изследовател-сценарист на популярните личности, за които ежедневно е писала; на чувството за хумор, което все повече заприличвало на пародия на омразните й новини; на хората и техните стремления; на това как си живеят живота и се запознават със себе си. Женена с две дъщери.