Избрано от седмицата: Басни, велосипед и Мао

Петко Тодоров

Валери Петров поднесе басни

Самият Валери Петров разяснява своята „От иглу до кюнец”: „Амалгама от антология и история на собственото й създаване и издаване”. Антологията е със 73 басни – „подредени хронологически и обрамчени от обяснителни бележки” (изд. „Захарий Стоянов”, илюстрации Георги Чаушов).

„Защо се пишат басните? Защото лекуват те обществените нрави...”, това са 2 реда от басня № 50. Петров намига. Той сервира нещо като мистификация, намигайки – как книгата му е подхвърлена от анонимен автор. Петров го е докарал дотам: той може всичко с думите, той стои над моженето с думите, стои в съвсем съзнателна поза и единственото, което му остава е да намига приятелски, опрощаващо, великодушно, разоръжаващо.
Какво остава за разоръжените и опростените? Да гадаят къде е границата между некласиката и класиката и да се пробват в налучкването кога Петров е успял да я прекрачи.


Как се открива Америка на велосипед

„Кажи ми как пътуваш, за да ти кажа какъв си!”, припомня Филип Жак в „Дългият път през Америка”. Той пътува на велосипед, тръгва от Аляска и стига до Ушуая, на върха на Огнена земя, крайният юг на Южна Америка. Превозва в дървен сандък цялата си прехрана и цялата си покъщнина. Кара по шосета и черни пътища. Жак разказва прости неща: за калта по пътя, за приготвянето на гореща супа, за срещите си с подобни луди, за гледката наоколо, но и за самотната среща с 300-килограмова мечка гризли и онова момиченце от Панама, което задава логичния въпрос: „Защо не пътувате с автобус” (изд. „Вакон”).

„Опитах се на свой ред да открия американския континент и реших да го направя с колело”, изповядва авторът. Чаровно обяснение за авантюра, която прави четивни и търсени съвременните пътеписи и даже предпочитани пред телевизионните филми на „Нешънъл джиографик”.


Другият скандинавски роман

Пер Петершон взел заглавието на романа си „Проклинам реката на времето” от стихотворение на Мао Дзъ-дун (изд. „Делакорт”). Чисто нов норвежки роман. Среден норвежец на средна възраст научава, че диагнозата на майка му е рак, че е заминала на усамотено място в Дания, той тръгва след нея, припомня си епизоди от миналото. Съвсем средняшки живот.

Погледнато формално, има го из доста американски романи на породата писатели, които поизмряха. Наскоро преведоха такъв на Сароян. Хората щъкат напред-назад, подхвърлят си туй-онуй, пийват по кафе и алкохол, заглеждат наоколо. Но по същество това е съвсем друго. Скандинавия. Всичко е по-втренчено и по тази причина детайлите са по-функционални. Онова, което критиците назовават атмосфера, в литературния смисъл – е гъсто до непоносимост. Колкото до Мао, човекът е левичар, но при тях и политиката е нещо друго.