"Жанет 45" представя: "Футболът на слънце и на сянка"

“Аржентинският селекционер Диего Марадона и играчите съвсем сериозно го удариха на четене 3 дни преди първия им мач от Мондиал 2010 с Нигерия в събота. Общуването с книгите станало по препоръка на кондиционния треньор Фернандо Синьорини, чието желание било да се повиши интелектуалното ниво на играчите и на треньорския щаб. Специално Марадона си сложил на нощното шкафче „Футболът на слънце и на сянка” на уругвайския журналист и белетрист Едуардо Галеано” (в. “Кларин”, Аржентина).“Футболът на слънце и на сянка” е мащабна история на световния футбол, на неговите най-светли и най-мрачни мигове.
Най-обожаваните играчи, най-сплотените отбори, най-силните моменти от всички световни първенства до момента, митичните голове, незабравимите фрази, чудовищните разочарования, малките трагедии, големите функционери, хищните рекламодатели, предпоставките, страничните ефекти, основните действащи лица. Любопитен поглед и към Латинска Америка с нейните поети, революционери, атмосфери, любови, неудовлетворености.

Тази книга на уругваеца Едуардо Галеано, един от най-уважаваните съвременни латиноамерикански писатели, съдържа както приказки за израстване от мизерията и за триумфи пред скандиращи множества, така и истории с печален край. Тя е едно своеобразно обяснение в любов. Най-важното: на страниците й в своята най-добра форма ритат заедно Ди Стефано, Пушкаш, Пеле, Гаринча, Кройф, Бекенбауер, Марадона, Платини, Румениге, Ромарио, Стоичков и другите.

“Футболът на слънце и на сянка” не е първата книга, която Галеано пише за любимата си игра, но със сигурност е най-четената. Публикувана е през 1995 г. и оттогава е преиздавана многократно, а на всеки 4 години писателят я осъвременява с новите си наблюдения за поредното Световно първенство.

Едуардо Галеано (1940, Монтевидео) е уругвайски писател и журналист, широко известен в испаноезичния свят със своята политическа и културна ангажираност. Първата си статия публикува едва 14-годишен, горе-долу по същото време започва да се изявява и като карикатурист. Нарича “неокачествим” жанра, в който работи – смесица от белетристика, публицистика и историография. Прочува се международно с “Отворените вени на Латинска Америка” (1971), един от най-пламенните и богати на информация анализи на страните от този континент. Други заглавия, наредили Галеано сред най-уважаваните латиноамерикански автори на ХХ и ХХІ век, са “Памет за огъня” (1982–1986), “Книга на прегръдките” (1989), “Нагоре с краката” (1998) – общо над 35, преведени на 25 езика. “Футболът на слънце и на сянка” е публикувана за първи път през 1995 г. и моментално се превръща не само в една от най-четените творби на Галеано, но и в световен образец на писането за футбол.

Едуардо Галеано. Футболът на слънце и на сянка. Превод Нева Мичева. ИК Жанет 45