page contents Книжен ъгъл: "На Изток от Рая" - пътуването Отвъд, тайните на орфизма и християнството
Предоставено от Blogger.

"На Изток от Рая" - пътуването Отвъд, тайните на орфизма и християнството

6.7.10

Ваня Лозанова-Станчева

За Бога! Това не е езотерична книга! Няма за цел да наставлява никого в пътуването му Отвъд – нито приживе, нито – не дай си Боже! – след смъртта! Но за онези, които имат склонност към преживявания от сорта на Шифърът на Леонардо и т.н. – добре дошли от другата страна на огледалото! От по-трудната, където всяко твърдение или допускане изисква проверка, съмнения и доказателства!

Книгата предлага анализ на раннохристиянски текстове, в които се долавят ясно митологични прототипи и детайли от древен есхатологичен наратив за парадигматично пътуване Отвъд в търсене на безсмъртието. Темата възхожда още към най-древния литературен паметник на човешката цивилизация – Епосът за Гилгамеш (датиран 3000 години пр.Хр.! В ранносредновековните християнски текстове като Житието на св. Макарий Римски и различните версии на Роман за Александър са доловими фрагменти от съхранилите се оскъдно орфически текстове върху златните таблички от Южна Италия и Сицилия, Крит и Тесалия., както и в някои късно записани сбирки от орфически химни и коментарите върху тях (повечето – отново главно в писанията на раннохристиянски автори!).

Ранното християнство проявява огромен интерес към орфическата литература и доктрини. Особено привлича вниманието им сходството между мита за мистичната смърт и възкресение на  божественото дете-цар Загрей и мита за Христос (пръв св. мъченик Юстин във ІІ в. забелязва и коментира това сходство, приписвайки го на злите демони!). До голяма степен липсващите звена в орфическите доктринерни представи могат да бъдат запълнени благодарение на тези коментари и критики на раннохристиянските автори. Но преди това трябва да бъде преоценена и преосмислена достоверността им и редуцирани от тенденциозността, в чиято светлина са представени.

За да стане ясно на читателя какво е всъщност дълбокото намерение и предназначение на тази книга, може би би било по-добре да започне с епилога. „Епилог” обичайно е естествен завършек на едно драматургично, а не на научно произведение. Транспозиционирането на означенията тук не е случайно, когато става дума за едно драматизирано „преживяване” Отвъд, едно драматургически напрегнато „пътуване” в света между живота и смъртта, където се крие тайната на обезсмъртяването...

Епилог:

От мига, в който св. Павел в глава 15 на своето Първо послание към коринтяните превръща възкресението в ъглов камък на християнската вяра, църковните писатели не изпускат от вниманието си онези аспекти на античната философия и античните религиозни представи, които интерпретират концепциите за безсмъртието (и не само на душата!) и човешката съдба след края на земния път. Григорий Низиански (ок. 331-396) дори написва след смъртта на своята сестра, св. Макрина, един диалог, посветен на душата и възкресението: De anima et resurrectione.

В него могат ясно да се доловят процесите на преливане на езически и християнски идеи, което характеризира осезателно и трайно развитието на раннохристиянската литература през интертестаменталния период (времето между Стария и Новия завет). Тези процеси са били ясно осъзнавани както от раннохристиянските отци (св. мъченик Юстин и Тертулиан, например),  така и от техните опоненти като Целз, както може да се долови от опроверженията на Ориген (ок. 185 – ок. 254) в неговото прочуто съчинение Contra Celsus (Срещу Целз – в осем книги),  писано към края на живота му.

В своето, за съжаление, загубено съчинение Истинското слово, писано 70-80 години преди опровержението на Ориген, Целз основавал голяма част от своите аргументи в полемиката си срещу християнската есхатология върху орфическите текстове: “поемите на Лин, Музей, Орфей, историите на Ферекид...”

Макрорамката на настоящото изследване се очертава от изследванията на отношенията между ранното християнство и орфическите идеи или по-точно – литература –, вписани в по-голямата тема за ролята на елинистическите мистерийни религии при формирането на християнската ритуална система и теология. Предложен е кратък исторически преглед на развитието на тематиката и проблематиката с  основните тенденции и позиции в тези процеси. За да се види колко дълга е историята на тази проблематика!

Въведение:

Ако това беше филм с претенциите на Шифърът на Леонардо, щеше да започне с разкопаването на едно погребение от незнайни иманяри в околностите на Петелия (тогава – в кралство Неапол) в Южна Италия... Първо бавно се очертава в пръстта силуета на древния скелет, после проблясва с мистичното сияние на старо злато странен предмет, закачен на верижка около врата на мъртвия... Малко цилиндрично контейнерче със сгънат златен лист, върху който са гравирани мистични стихове, напомнящи на прорицание.... (това го няма в книгата!)

През 1879 г. италианският учен Доменико Компарети публикува няколко златни таблички, намерени при погребения в околностите на античния град Турии в Южна Италия. Върху тях били гравирани странни текстове на гръцки език с множество грешки и диалектни форми. За първи път той ги идентифицирал като орфически и съотнесъл погребаните с тези странни предмети към посветените в мистерийните тайнства на орфиците... Някои от тези златни пластинки, изработени от тънко златно фолио, били предавани многократно през няколко поколения, за да достигнат до епохата на Римската империя! Очевидно предназначението им не е било непременно свързано с погребалния ритуал.

Текстовете върху златните пластинки варират, но създават илюзията за фрагменти от един общ разказ, инструктиращ посветения орфик как да се ориентира в „географията на Отвъдното”, описвайки различни негови специфични индикации: сияещ бял кипарис, извор/езеро с магически води, дворците на Хадес – владетеля на Отвъдното, стражите, пазещи подстъпите към свещените поля и гори на Персефона, където само блажените, т.е. посветените в мистериите, имат правото да бродят.... Фрагментираният мито-поетичен разказ наставлява посветения как да направи правилния избор, поемайки в правилната посока Отвъд.

Дали някои сходни в географските си индикации християнски текстове („Арката на Александър” – Вратата-Преход с „двата пътя” Отвъд и „извора на живота”/ „извора на безсмъртието”) не са своеобразна реминисценция и рефлексия от тази древна литературна и есхатологична традиция за пътя през „земята на мрака” и „земята на блажените”, чак до края на света, НА ИЗТОК ОТ РАЯ?

За книгата На изток от рая: към орфическата география на отвъдното в interpretatio christiana. Фабер, 2010