Тайният дневник на Генералния секретар на Китайската комунистическа партия

Петко Тодоров

Записките на Джао Дзъян са първият достъпен документ от върха на властта

„Затворник на държавата” е обявена за „Тайният дневник на Джао Дзъян”, но то са по-скоро негови спомени (изд. „Изток-Запад”). Джао е генералният секретар на Китайската комунистическа партия, който отказа през пролетта на 1989 да прати войската срещу студентите от площад „Тянанмън”, беше свален от власт и прекара следващите 16 години до смъртта предимно у дома си, което на Запад нарекоха домашен арест. Оказва се, че през това време записал 30-тина аудио касети от по 1 час със „записки” върху битието си през последните 3 години във върха на китайската власт. Касетите раздал на приятели, те по някакъв начин ги събрали и „записките” се озовали на Запад, където ги редактирали, направили ги „по-четивни”, както се изразяват редакторите им.
Истината е някъде наблизо, както обикновено се случва в подобни свръхконспиративни постановки. Но, нейсе, ето я книгата. Колкото и да е правена „по-четивна”, това е първият достъпен за широкия свят и вероятно сравнително автентичен документ от самия връх на съвременната китайска власт. Голяма държава, сложна власт. Прякото отсъствие на парите като мотив прави от тамошните властови игри далече по-любопитен спектакъл с много повече психологизъм и заплетено интригантство. В последна сметка  театърът на власттта е по-интересен, по-театрален, актьорите – по-талантливи.

Свръхлюбопитно и свръхважно четиво. Защото Китай не е природно явление, както ловко го внушават медиите, а социално. Там не се случват единствено наводнения, разни катастрофи и прочее лошотии. Китай не е само възмущението на пътеписеца, който не може да приеме видяното като част от собствената си представа за цивилизация. Китай не е единствено направените на Запад „по-четивни” текстове на китайски дисиденти, които българският частен издател ще благоволи да сервира на широката публика. При „соца” сегашното криене на Китай се наричаше простичко „предпазване на младежта от грешни помисли”. Днес го наричаме със сложното „свободни медии”. Нека някой по-умен да обясни разликата.