Как дебютен роман продава 1 милион тираж

Петко Тодоров

Показаха го Паоло Джордано и италианският му издател

Паоло Джордано дебютира със „Самотата на простите числа”, романът спечели наградата „Стрега’2008” и 26-годишният италиански физик се нареди в нейния списък с Чезаре Павезе, Алберто Моравия, Джузепе Томази ди Лампедуза, Умберто Еко... И продаде 1 милион екземпляра.

Италианците са към 8 пъти повече от нас, значи в Българско това прави 125 000. Такъв тираж беше извънредно постижение и при социализма, сега толкова не правят всичките романи на Паулу Коелю. Половината от този милион да е рекламен принос, пак е непредставимо. Как се получава?


Сигурно с чевръст маркетинг. А не с 5 шишета бяло вино, разлети на премиера по български и със съобщение до медиите, Които, при липса на нещо по-така, ще я отразят в рубриката „Други”. И българският издател ще попържа тихо простия български народ. Най-лесният отговор е: Каквато държавата, такава и литературата. Но той е немощен.

„Самотата на простите числа” си заслужава милиона без рекламна съставка в бройката (изд. „Колибри”). Няколкогодишната Аличе мрази ски училището и това е най-вече причина да си счупи крака и да остане за цял живот инвалид. Първокласникът Матия мрази обстоятелството, че близначката му е бавноразвиващата се и я изоставя в парка. Тя изчезва безследно и Матия остава с психотравма доживотно. Аличе и Матия се срещат, те са си безкрайно необходими, близки са с десетилетия но остават разделени. Най-важното между тях е безпомощно пред травмите им.

Романът има качества за комерсиален успех и не е стандартно комерсиално четиво. Не е договорен по схемата: 4 убийства, 3 кървави сцени, 2 епизода мек секс и 1 твърд. От една страна такова нещо може да сътвори наистина дебютант, незадръстен от схеми и търговски договори.

От другата страна е публиката. Успехът на Джордано припомня: Тя не е за подценяване. Тя, в контекста на българския литературен живот не се спечелва с 5 шишета бяло вино. Има публика, която иска литература. Тя не се хваща с кръв, секс и прочее, а с усилията на хора, за които народната простотия не е оправдание.