Никой не знае цената на жертвите

Петко Тодоров

Лукас Берфус опитва оценка в роман за Руандийския геноцид

„Не, ние не се числим към онези, които вършат кръвопролития. Това го правят други. Ние само плуваме в кръвта. И знаем точно как трябва да се движим, за да останем отгоре и да не потънем в този червен сос”, изповядва героят на Лукас Берфус в „Сто дни” (изд. „Рива”). Стоте дни са последвалите 6 април 1994, през които в Руанда се извърши най-мащабното кръвопролитие след Втората световна война.
Някъде към милион се споменава за броя на жертвите. Две народности воюват, Първият свят начело с ООН се чуди какво да прави и докато вземе някакво решение, адът утихва. Но не свършва, някъде през юли се съобщава, че само за 2 седмици в бежанските лагери са изгинали 50 000 цивилни.

Романът на швейцарския писател е за тези събития. Неговият герой е млад служител в швейцарска агенция в Кигали, столицата на Руанда, любопитства към местната култура и екзотика, преживява невероятна любов с чернокожа, която го превъзхожда със сексуалната си разкрепостеност в пъти. Това не е първият роман за Руандийския геноцид и изглежда в тези повествования африканската любовница е задължителен компонент.

И кланетата заварват младия швейцарец като в капан. Спасява се по чудо, но минава през всички кръгове на ада. И завърнал се в родината – „страната на невинните, а когото приеме тя, и той става невинен” – шепнешком, насаме пред някогашния си съученик присъжда вини. Съвременната цивилизация е безпомощна пред такива събития, следователно е безпомощна пред себе си. Това отделно. Но героят на Берфус отваря въпросите за информацията.

Какво се е случило? Колко са жертвите? Западните благотворителни организации, а най-често те са единствените свидетели в Руанда предпочитат по-едрите числа - те им носят повече долари. Медиите манипулират: „смъртта пред работеща камера струва повече от сто невидени смърти”. И до днес не е ясно, а и кой го вълнува? Кой тогава да каже какво се случва? Метафората е очевидна: знае ли цивилизацията какво се случва с нея, след като цената на смъртта няма нищо общо с жертвата?