Избрано от седмицата: Любов по турски, антиутопия по швейцарски

Петко Тодоров

Любов по турски извън сериалите

„Мъжът рапан” на Аслъ Ердоган е любовен роман, но е и съпреживяване на две крайни обществени състояния. Крайно затворена прослойка от група академични физици провежда семинар на карибски остров. Една от тях, млада туркиня се запознава с местен контрабандист и попада сред примитивно-престъпния му свят – друга крайно затворена прослойка. Те се срещат и разговарят. Любовта преминава през главите им – чудовищна и непоносимо преживяване и за двамата.
Не са турските сериали, Орхан Памук дръпна любопитството към турската литература, не към турската попкултура. Без Памук пътят на Аслъ към българския читател щеше да е кой-знае колко по-дълъг. Дай, Боже, всекиму писател като Памук. Романът е за това, че жената знае какво иска дори когато не знае какво иска. Той е придружен от 3 къси творби на Ердоган в „Мъжът рапан и други произведения” (изд. „Парадокс”).

И антиутопия по швейцарски

Общото в романите на Кристиан Крахт „1979” и „Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката” е представата за онова, което някога наричахме „светът на реалния социализъм” (изд. „Леге Артис”). В първия героят се озовава в Иран през ислямската революция с хомосексуалния си партньор, който загива от свръхдоза наркотици. По-нататък героят пътува на изток и се озовава в Китай, където единственият източник на протеин са червеите от човешките изпражнения. Вторият е антиутопия - за Съветска Швейцария. Някога Ленин не се върнал в Русия, а реализирал тук своя проект. И един век по-късно тази съветска република продължава войната с фашистка Германия.

Романите обясняват равенството между пропагандните формули от студената война: нашата „загниващ капитализъм” и тяхната „комунизъм”. И смисъла на новините от Северна Корея, с които ни облъчват днес.