Премиерът до края на света Бойко Борисов

Светослав Пинтев

То и без това догодина е краят на света 

„Аз си имам работа, не съм като тия безделници“, отсече премиерът, когато го попитаха защо не присъства на вота на недоверие срещу правителството му.  Така обобщи представата на народа за депутатското войнство. Както казваше Радой Ралин: „Като сме безделници, да не сме без празници“.

В Ню Йорк, на 21 септември 2010 г., Бойко Борисов започна речта си пред българската общност така: „Добър вечер! Сами разбирате, че при толкова микрофони и като имаме опита от срещата с българската общност в Чикаго, трябва да сме много внимателни в това, което ще кажеме (бурен смях разтриса залата). Надали ще напишат и ще предадат наш’те мили български журналисти за нашата среща и какво сме си говорили, а ще търсят нещо да сгрешиме. Затова ще сме тоя път по-внимателни.

Радвам се, че сме тука сред вас. Сутринта видяхме и новото поколение – бягаха, танцуваха, рецитираха стихотворения. Така че бъдещето е добро (смях). Въпросът е как да направим и настоящето да е добро. Щото животът е т’ва, което е днеска. Като българи всички се радваме на това, че най-сетне и Великобритания стана днес права на крака да аплодира Митко Бербатов, и истински, така, като българи, се радваме, че им натри носа и видяха, че „Манчестър Юнайтед“ без него са нула! Така че се надявам английската преса най-сетне да напише това, което един изключителен българин направи там“.

И оратор от ранга на Цицерон не би могъл така да обобщи нещата, а същевременно ловко да набие канчетата на журналистите, били те български, били английски, та да постави и самозабравилия се „Манчестър Юнайтед“ на мястото му.

Автор е също на крилатата фраза: „Кажете на Станишев, че пожарникарите могат да угасят и туй що не гасне“, направена по повод на друго фундаментално изказване, което ще цитирам в края на този пасаж. А икономическите проблеми обяснява извънредно образно: „Румънците са ползвали над 1 милиард евро от ЕС, за да модернизират пристанище Констанца, а ние сме се набълбукали със заеми“. Неговото ораторско творчество винаги има много ясен адресат. Не знам защо, но почти винаги се обръща към Сергей. Той е неговият предпочитан лирически герой.

Бате ви Бойко, както му викат, си проби път от родната Банкя до властта, минавайки през гасенето на пожари, охраната на разни важни обекти, между които и вече падналия комунистическия наш вожд и учител Тодор Живков, та и на Царя, когато си дойде от Мадридското си заточение. Последният го направи генерал и го хвърли в борбата с престъпността, която и днес се надяваме да пребори, а пък хората на Бойко сега искат да вземат царските горички.

Въпреки това премиерът е достатъчно учтив, за да нарича и сега Симеон Сакскобургготски: „Ваше величество“, когато си говорят по телефона за същите тези горички.
Винаги съм се чудил защо не направят един нов филм, не сериал, който да се казва „Цар и генерал“. От Националния филмов център, ако ми отпуснат пари, мога и аз да го направя. Няма начин да не отпуснат.

Ако някой може да отложи края на света и да се договори нещо там с маите, въобще, с когото требе, както се изразяваше Тато, това е той – Бойко. За него съм писал, затова няма да се разпростирам повече, ще ви изпратя копие от първата ми книга в Космоса.

Червените торпили пък се изкачили на връх Бузлуджа, за да празнуват. Станишев им казал:
„На някои пожарникари можем да кажем, не се гаси туй, що не гасне!“ Вярната му ядка комсомолски активисти прогнозирали уверено, че през 2030 г. честването на 20 години от падането на ГЕРБ от власт щяло да съвпадне с предсрочното освобождаване на Бойко Борисов от затвора.

„Тия са егати наглеците, честно“, коментира с видимо въодушевление съседът Мариш. Верно, наглостта с абсолютно нищо не се гаси.

От книгата "Българи от ново време", подготвена от ИК "Сиела"