Избрано от седмицата: Древен Рим, Хонда и Рено

Петко Тодоров

Воайорството като историческо познание

Император Август забранил в древния Рим строежи над 21 метра, днешни 7 етажа. Траян ги отрязал на 18. Урбанизацията била зловеща, дори от днешна гледна точка. Народът населявал досущ като сегашните блокове. При Септимий Север, ІІ век те били точно 46 602. Аристокрацията обитавала други домове – 1797 броя. Триумфалните арки били 40, 28 – библиотеките, 46 – публичните домове, бронзовите статуи - 3500, златните и от слонова кост – 160...


Припомня го Алберто Анджела в „Един ден в древен Рим” (изд. „Колибри”). Забележителното е във формата. Сетил се да разкаже живота чрез случващото се в един ден. Наднича навсякъде – безгранично, безочливо, познавателно воайорство: „Това са дребни неща, но ни карат да разберем колко много приличаме на тогавашните римляни (и те на нас)”. Има нещо патетично в лавината от детайли, която пък напомня за „Рим” на Фелини.

Истината за живота в автомобилните биографии

Когато Соичиро Хонда се ражда през 1906 са минали 3 години откак Луи Рено е загубил единия си брат, след още 3 ще загуби и другия и ще остане единствен собственик на семейното предприятие. Когато през 1944 Луи Рено умира, остават 4 години до раждането на „Хонда Мотър Кампъни” и още 14 до първия автомобил „Хонда”.

„Луи Рено” на Жан-Ноел Муре и „Господин Хонда” на Ив Дерисбур са поучителни и забавни точно колкото трябва да са биографии на такива знаменитости, но и картини на чудовищните трансформации през ХХ век (изд. „Рива”). В който Рено може да мине за символ на първата му половина, Хонда – на втората.

Само припомняме: Рено изживява последните си седмици между затвора и лудницата. Застигнат е от това, което наричаме Народен съд – произвеждал за германците. За да остане жив в своя свят, Хонда е принуден да произвежда за кой ли не и къде ли не.