Самоубийственото битие на Мишел Уелбек

Петко Тодоров

Във Франция са луди по писателя, българският му читател е в следващото поколение

„Тази книга се посвещава на човека” е последното изречение в романа „Елементарните частици” на Мишел Уелбек и тя пренарежда предшестващите страници (изд. „Факел експрес”). Защо му е на писател като Уелбек подобна декларативност? Или няма писател, който да не е подвластен на писателската суета?

Уелбек разказва живота на двама братя през втората половина на изтеклия век – „в разгара на самоубийственото битие на западния начин на живот” – с апогея на Ню Ейдж, „сексуалната социалдемокрация” и т.н. Единият е абсолютен хедонист, другият обратното.
В белетристичен план дихотомията е повече от разбираема, в идеологичен – преподредена от финалното изречение като рамка на общочовешката участ. Защото става тривиалната дума за смисъла на живота. Както и да се живее – все тая.


Уелбек е избрал на всичко отгоре не какви да е герои. Те са представители на просветената класа, там има такава и тяхното участие оправдава изречения като: „Принципният агностицизъм на Френската република щеше да улесни лицемерното, неизбежно и дори донякъде подмолно тържество на материалистическата антропология”, или „Съгласно хипотезата на Маргенау индивидуалното съзнание може да бъде сравнено с поле от вероятности в пространството на Фок, определено като пряка сума от Хилбертовите пространства”.

Изречения от роман? – Да, това е езикът на героите. И наред с него – прекипваща от страниците сексуалност. То не е като в американските романи, неречени „трилъри”, те се пишат по схеми, в тях сексуалните сцени са 1, или 2, или 3 – според договора с издателството, но онова е пазар и там няма шест-пет. Уелбек е свободен писател.

Мощна белетристика. За „мощна белетристика” няма определение, има примери. Такава е тя и при Льо Клезио. Последният роман на Уелбек е бестселър във Франция вече 2 месеца. Защо у нас писателят минава за нечетивен? – Нека първо да се нарадваме на пълни магазини и шарена телевизия, времето за размисъл върху „самоубийственото битие” е още далече.