Избрано от седмицата: Големият Доктороу, вещицата Айн Ранд и шотландецът Шон Конъри

Петко Тодоров

У. Л. Доктороу не забравя, че е голям писател

Белетристичното майсторство на Едгар Лорънс Доктороу в „Хомър и Лангли” може да се мери по страниците, в които слепият му герой разказва за любовниците си. То не са описания на зрящ мъж. Но няма да е честно към Доктороу. Тези упражнения са за начеващ писател, при Доктороу те минават от само себе си.

Големият американски писател разказва в последния си роман за двама братя – „убедени сепаратисти и отшелници” (изд. „Алтера”, превод Иглика Василева). Единият е сляп, той води разказа.
Отшелници са в огромната си фамилна къща в Ню Йорк, но не им се разминава нищо от живота. При тях нахълтват в различните години и гангстери, и хипита. Доктороу бил казал: „Писането на роман е като карането на лека кола нощем. Човек вижда само дотам, докъдето фаровете осветяват пътя, но и така може да стигне до края”. Самият той го постига със съвсем загасени фарове.

Що за вещица е Айн Ранд

Натаниъл Брандън изтъква в „Моите години с Айн Ранд”: „Преди разрива помежду ни госпожица Ранд публично бе заявила, и то повече от веднъж, че аз познавам мислите й по-добре и по-точно от почти всяко друго човешко същество, и че мога свободно да говоря от нейно име в почти всяко отношение относно нейните идеи и убеждения”. Нейният най-добър ученик и любовник. По-специалната им връзка почва когато той е на 24, тя – с 25 отгоре.

Това са спомените му. А „Философията: кому е нужна” – нейни есета – последната замислена от нея книга преди смъртта й (изд. „Изток-Запад”). Тя „беше не само писателка и философ; тя освен това „продаваше” философията – най-добре от всички в цялата човешка история”, кълне се съставителят. С неясни кавички около глагола. Господин любовникът е по-категоричен и с повече самочувствие: „Тя беше вещица, само че вещица на разума”.


Шон Конъри споделя Шотландия

Писателят и режисьор Мъри Григър си спомня: „Хайде да открием разни неща, които не са известни дори на местните жители” – такъв беше съветът на Шон, когато преди 25 години се заехме да правим заедно филм за Единбург, родния му град”. Така подходили и към автобиографията на Шон Конъри „Да бъдеш шотландец” (изд. „Еднорог”, превод Боряна Джанабетска).

„Роден съм на 25 август 1930” и т.н. Изповед на голям актьор, особеното е в силния му патриотизъм – не само на думи. И двамата с Григър откриват покрай фактите от житието му „разни неща” от историята на Шотландия, които сигурно са неизвестни на повечето шотландци. От въоръжението на древните местни племена пиктите до изкуството на пощенските картички през ХІХ век. Още един начин да бъдеш патриот. Но и то не е оставено на едните думи. Уникалните фотографии и репродукции не оставят на спокойствие окото.