Избрано от седмицата: За отчуждението и човешката природа

Петко Тодоров

Отчуждението е още литература

Мъж и жена обитават заслон  някъде из върховете на планината. Алпите, коя друга, след като авторът на „Камък-ножица-хартия” Бернард Валнер е австриец. Оженили са се по никое време, посрещат Нова година в палатка на притоплени наденички и си спомнят поединично това-онова.

„Беше сутрин във вторник, делничен ден, в който разпасани младежи водят кравите на паша, майки кърмят децата си, ден на отчайваща скука, смачкан зарзават и никакъв шанс да се държиш неприлично”. У нас австрийската проза винаги стои малко странно и с неясна жанровост. Какви може да са тези двама, след като са избрали този живот?

За тях е без значение какво се случва и разказът е пропит с тази особеност (изд. „Делакорт”). Странността му е поносима, но само след нейното отчитане. Проза на премереното и точно отчетено отчуждение, но отчуждение, което никой не зачита като такова.

Името на човешката природа може да е Средновековие

„Средновековието не е епоха. „Средновековие” е името на човешката природа”, заявява героинята от „Корпус деликти” на Юли Це. Някъде в средата на двадесет и първия век. Брат й е осъден несправелдливо по обвинение в убийство, тя изпада в депресия и излиза от рамките на обществото.

„Обществото е длъжно при нужда да полага грижи за вас. От своя страна и вие дължите на обществото старание, с което да му спестите тези грижи”, припомня съдийката. Срещу героинята почва процес.

Старание означава пълен контрол върху здравето. Живеене заради здравето. Лозунгът от ХХ век „Здраво тяло – здрав дух” е заменен със „Здраво тяло – здраво тяло”. Дисидентите са движение за „Право на заболяване”. В героинята се е събудила личността... Да, антиутопия на германската писателка, да  - със сенките на поменик от знаменити творби (изд. „Атлантис”). Няма мъртви жанрове.