"Упражнения по стил" - легендата се завръща

Издателство ФАМА представя новото издание на легендарните „Упражнения по стил” от Реймон Кьоно

„Анотация“, „Удвоено“, „Литота“, „Метафорично“, „Отзад напред“, „Удивено“, „Сънувано“, „Пророческо“, „Разбъркан словоред“, „С цветовете на дъгата“, „Словесно упражнение“, „Колебливо“, „Анаграма“, „Омонимичен каламбур, „Комедия “, „По италиански“ ….. или 99 начина да се разкаже една обикновена история. 


Журналисти, езиковеди, писачи, автори, сценаристи, разказвачи, програмисти, приказливци, историци и любители знаят, че създаването на текст е игра и има безброй начини да разкажеш една история.. „Упражнения по стил” влиза в задължителната програма на всеки разказвач и печели световна слава на автора си Реймон Кьоно, прочут с експерименталните си творби, близки до сюрреализма. Преводачи на българското издание са Елена Томалевска и Васил Сотиров. Преводът на италиански е дело на Умберто Еко.

ТАРИКАТСКО

Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим  кво?  един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли  вика му  да си отваряш зъркелите? Нарочно  циври му  ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си?  бъзна го онзи.  Барни тва копче и ще си тупалка!"

ПО ИТАЛИАНСКИ

Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

ТАНКА

(Японско петстишие)
Пристига рейсът.
Едно конте се качва.
Внезапен сблъсък.
Пред гарата по-късно
за копче става дума.

...И още, и още... 99 начина да се разкаже една банална случка. Словесна виртуозност и неудържим смях. "Нямаше да е толкова смешно, ако не беше сериозно." (Клод Симон)