Избрано от седмицата: Приказната Лаура Ескивел, графоманите и Хрушчов

Петко Тодоров

Лаура Ескивел разказва приказно

Той е телеграфист по призвание – героят на Лаура Ескивел в „Със скоростта на желанието”. От малък улавя сигнали – в природата, между хората, сигналите на слънцето, даже се опитва да разчете иероглифите на маите.

Това е през 30-те години, Мексико, хората още преживяват спомените от революцията и деленето на кръвта – кръвта на прадедите маи и на прадедите завоеватели испанци. Но животът е лукав. В най-важните моменти този човек губи способността да улавя сигнали.

Дъщерята разказва за баща си телеграфиста (изд. „Колибри”). Разказва по единствения възможен начин – на взаимната им обич. Ескивел („Като гореща вода за шоколад”) разказва приказно. Номерът е да не се съчинява, да се разказва ставащото до натурализъм, органистичен натурализъм, но без да се подминава щипката приказност. Латиноамериканците имат този усет – много тънък и безмерно ценен.

Вечният гений на графоманията

Всяко време напоява графоманията със съответното вдъхновение, излиза от „Книга на гениите” на Росен Тахов (изд. „Изток-Запад”). Или: графоманията е вечна. Той подбрал характерни творби на 25 графомани от българската книжна история, добавил свои биографични бележки, отзиви от епохата, спомени и закръглил портрета на гения. От малко известните днес Нягул Семков, Тодор Станчев, Михаил Гребенаров, до символните имена Ст. Ц. Даскалов, Орлин Орлинов, Юлиан Вучков.

Ст. Ц-то обнародвал над 110 тома, брои Тахов, което кореспондира с днешните американски бестселърджии. Но! Ето ги неговите откъси. Длъжни сме да признаем, че езикът му откровено кореспондира с езика на същите шампиони, литературните му конструкции – с техните. Пита се: къде е границата между графоманията и пазара? Пазарът – като модел на „нормалния” живот и критерий за обществените нрави.

Най-сетне спомените на Хрушчов

„Това е моята гледна точка, аз така го виждам сега, така го разбирам, така и пиша” – Никита Сергеевич Хрушчов: „Хора. Години. Власт” (изд. „Прозорец”). Легендарните му мемоари от пенсионерските години, които някога надхитриха Брежнев, прескочиха границата и излязоха в Щатите. В Русия – едва през 1999. Няма късно за тях, даже и на българска територия.
И Хрушчов: „Има и „бели петна”, които са неразбираеми за мнозина. А и за мен те бяха непонятни дълго време.

След смъртта на Сталин, когато получихме възможност да видим архивни материали, които ни бяха неизвестни, много неща се представиха в друга светлина”... Първият том свършва през 1942, трябва да са три. Българският книжен пазар е жив умрял, на господата свободни купувачи не им е до книги, издателите пускат кепенци. Дано им се размине на следващите 2 тома Хрушчов участта на други многотомници.