page contents Книжен ъгъл: По следите на последния нацист
Предоставено от Blogger.

По следите на последния нацист

6.6.11

В началото на 80-те години Дани Баз се включва в мистериозна организация в Съединените щати - „Совата”, чиято  цел е да преследва, арестува, да съди и екзекутира последните големи нацистки престъпници, укрили се на американския континент след края на Втората световна война. След повече от двадесет и пет години мълчание полковникът от въздушната армия на Израел, специалист  операции на командоси и  тайни  мисии, Дани Баз свидетелства за първи път в" Тайните екзекутори. По следите на последния нацист" (Сиела) за издирването на „доктор Смърт”. Името му е Ариберт Хайм. Лекар по образование, палачът от концентрационния лагер Маутхаузен. Предлагаме откъс от книгата.

Нека звярът да умре!

Дани Баз

Ариберт Хайм е последният нацистки военнопрестъпник, търсен все още активно в целия свят. И то не само от германската полиция - испанските, чилийските, аржентинските и уругвайските власти също са нащрек. Той е мишена номер 1 на организацията на преследвачите на нацисти, основана от Симон Визентал. В последните години за него съобщават от Германия,  Египет, Испания, Латинска Америка.

А Ариберт Хайм е мъртъв. Аз участвах в операцията, довела до екзекуцията му през 1982 г.

***
Двете снимки на Хайм, които се намират на интернет сайта на полицията на Баден-Вюртемберг под съобщението „Издирва се”, са единствените, с които разполагаме. Първата е направена през 1950 г., втората - девет години по-късно. На тях личи красив мъж, бивш хокеист, в разцвета на годините си, сигурен в себе си и в своя чар. Когато ги видях отново, не можах да се въздържа да не си представя едно друго изражение на Ариберт Хайм, което никой никога няма да види. Това беше изражението на мъж, изгубил великолепието си: току-що го бяхме заловили, ранен, уморен, потиснат. Погледът му ще ме преследва до края на дните ми. Съдбата му бе предрешена. Палачите също умират.

Тази книга разказва за преследването и залавянето на онзи, когото депортираните от лагера Маутхаузен наричаха „Доктор Смърт”, от страна на една тайна организация, действаща през 80-те години със задачата да разобличава и елиминира нацистките военнопрестъпници, укриващи се нелегално в Северна или Южна Америка.Наречена „Совата”, тя е създадена от оцелелите от Холокоста, родени в богати и известни в бизнес средите семейства, и се ползва негласно с голяма и мощна подкрепа. Членовете й водят двойствен живот. Запазвайки имиджа си на достойни за уважение бизнесмени, те водят тайна и безмилостна война, преследвайки безпощадно нацистките военнопрестъпници, които смятали себе си за недосегаеми за присъдата на хората.

Тази организация на отмъстители е осъдила и екзекутирала членове на „ударна група 5”, която под ръководството на Зобрах, Намзила и Лихтанкер избива десетки хиляди евреи на Балканите, някои от които са родители на основателите на “Совата”. Други особено жестоки нацистки зверове, членове на фашистката група „Германски кръст”, които върлуват из Унгария по време на войната, са споходени от същата съдба и плащат за престъпленията си.

Всички членове на “Совата” са евреи. Мнозина надживяват Холокоста или са деца или внуци на оцелели, някои  от тях заемат високи длъжности в американската администрация, в различни органи на сигурността (ФБР, ЦРУ) или в Министерството на правосъдието. Други пък са бивши кадри на специалните служби. Водени от непримиримо желание за отмъщение, те не се колебаят да рискуват всичко, с което разполагат - семейството си, имуществото си, за да задържат и да екзекутират един от последните останали на свобода нацистки военнопрестъпници.

Горд съм, че участвах в това безмилостно преследване, което продължи близо две години и никога не беше оповестено. Някои от моите другари биха предпочели да запазя мълчание, други ме насърчиха да кажа истината за края на Ариберт Хайм. Имената на моите съратници по оръжие бяха прикрити, за да не се разкрива тайната на нашата организация, ползваща се с неограничен бюджет, на висотата на най-известните секретни служби. Тази книга поднася абсолютно верни факти. Някои епизоди обаче съзнателно бяха премълчани заради конфиденциалността.

„Помни, не прощавай, преследвай ги стъпка по стъпка” - такава беше повелята на “Совата” и тя обобщава характера на нейните мисии. Към края на 80-те години, след като постига повечето от своите цели, и най-вече, опасявайки се от това да не би в крайна сметка дейността й да бъде разкрита, тя реши да приключи своята дейност.

***
Подобно на всички мои другари, и аз съм обучен в техниките на тайната война. Участвах като капитан във войната от Йом Кипур. В момента на влизането ми в “Совата” имах чин капитан от военновъздушните сили на Израел. Бях на редица мисии в Африка, в Съединените щати и Франция. В началото на 90-те години се включих в сформирането на специалните звена на етиопската армия на Менгисту, чиято мисия беше спасяването на етиопските евреи и репатрирането им в Израел.

Водех също стажове на чуждестранни офицери в рамките на международното сътрудничество в Мицпе Рамон, сред които имаше и американски офицери, току-що завършили военните академии Уест Поинт, Карлайл и Колорадо Спрингс. Бях също на мисии в Конго по времето на Мобуту. Африканският ми опит е тема на книгата Африкан Кънекшън за  военното и цивилното сътрудничество между Израел и Африка, за която имаше известен отзвук в Израел. Същото се отнася и за първата ми книга, в която разказвах в романизирана форма за преследването на Ариберт Хайм – но без да обявявам нито името му, нито моята роля.

Защо реших да разкажа днес за първи път истинската история? Първо, заради децата ми. Преди няколко години дъщеря ми се готвеше за училищна екскурзия до Аушвиц. Преди да замине гледахме семейно един документален филм за Холокоста. Тя беше разтърсена от него. Виждайки сълзите й, си казах, че трябва да й разкажа историята си. За да знае, че един ден едни мъже се бяха вдигнали, за да се противопоставят на забравата и прошката. Исках децата ми да се гордеят със стореното от нас.

***
Днес в дома на Ариберт Хайм в Баден-Баден продължават да живеят вдовицата му и един от техните синове. Прокурорът на Баден-Баден, Микаел Клозе, разпита възрастната дама, описана във вестникарски статии като „добре възпитана, леко превзета”. Когато прокурорът й показва документи, свидетелстващи за чудовищните престъпления, тя маха с ръка, сякаш гони муха, черни мисли или някакъв отегчителен спомен. И постоянно повтаря: „Не знаех.”

Журналистите, търсещи сензации и издирващи нацисти, редовно се появяват в Баден-Баден с надеждата да открият следите на Ариберт Хайм. На интернет сайта на телевизия „Франс 3” може да се види или да се гледа повторно предаването „Веществени доказателства” от декември 2005 г., посветено на „последната хайка” за нацисти.3 „Симон Визентал почина на 96 години на 20 септември 2005 г. във Виена, обясняват от предаването. Но делото му на значим ловец на нацисти не приключва със смъртта му. Фондацията, която носи неговото име, наскоро започна мащабна кампания за преследване на последните високопоставени особи на хитлеристкия режим. Названието й е „Операция на последния шанс”.

Именно този последен лов на хора проследяват в цяла Европа и дори в Ерусалим камерите на „Веществени доказателства”. Последен, защото шансовете за успех намаляват с времето. Все по-малко са бившите нацисти, защото ги застигат времето и старостта, а не правосъдието и хората. Ловците наистина трябва да се надпреварват с времето. Предаването посочва и последната и най-скорошна следа: повторната поява на д-р Ариберт Хайм в Испания. Нацист, когото трябва да арестуват възможно най-скоро, защото би трябвало да е на 91 години…

Ариберт Хайм е сред добро обкръжение. Предаването сравнява гонитбата му с тази на укрилия се в Сирия Алоис Брунер или на Клаус Барби, засечен в Боливия. То споменава за отвличането на Адолф Айхман в Аржентина от израелските тайни служби, за процеса и екзекуцията му. Но журналистите, подготвили филма, не знаят, че една друга организация на отмъстители е заместила тайните израелски служби, които след отвличането на Айхман се отказват да преследват все още живите нацистки военнопрестъпници.

Когато гледах отново по „Франс 3” заснетия дом на Ариберт Хайм в Баден-Баден, си спомних дългите часове на дебнене заедно с един изцяло отдаден на нашата кауза високопоставен член на ЦРУ, както и с двама от неговите агенти. Спомних си как проследихме Фрида Хайм и децата й, за да се убедим, че Доктор Смърт не се е завърнал във великолепната вила, в която беше живял и работил до 1962 година…
Четиридесет и пет години изплъзване превръщат Ариберт Хайм в сериозен кандидат за Книгата на рекордите, но няма никаква причина преследването да приключи, преди някой да е оповестил края на това състезание. Така например през 2007 г. полицаи, ловци на нацисти и журналисти все още търсеха следите на един преследват един старец, който вероятно щеше да чества 93-ия си рожден ден, ако не беше екзекутиран благодарение на нашите усилия още преди четвърт век.

***

В края на Втората световна война американците прибират десетки хиляди нацисти. Те поставят генерал Гелен, бивш шеф на разузнавателната службата на Хитлер за Съветския съюз, начело на тайна антикомунистическа организация – предтечата на западногерманските тайни служби (BND). Американците не искат и да знаят, че в организацията „Гелен” се подвизават стотици бивши есесовци.

С подкрепата на американската армия, а след това на ръководителите на ЦРУ, генерал Гелен успява да изгради своята организация, ползвайки хора от средите на нацистите.
По това време Ариберт Хайм е един от първенците на Баден-Баден. Женен за Фрида Бертолд, дъщеря на влиятелна фамилия в областта, той отваря кабинет за възстановяване на здравето, посещаван от каймака на града.

Но всичко се променя през 1960 г., след отвличането на Адолф Айхман в Аржентина. Животът на Ариберт Хайм и на неговите нацистки събратя се преобръща. Както германци, така и американци осъзнават, че хиляди военнопрестъпници никога не са били осъдени. Германците отварят повърхностно стари рани; десетки нацисти биват привлечени под отговорност. Сред тях е и Ариберт Хайм. Но ангел-хранител бди над Доктор Смърт - в момента, в който се готвят да го арестуват, той набързо напуска дома си след телефонно обаждане на високопоставен приятел (никога не се разбира кой), който му съобщава за предстоящата поява на полицията у тях.

Години наред американците отричат да са имали контакти с каквито и да е престъпници или нацистки организации. Но създадената от Конгреса през 1977 г. анкетна комисия доказва, че десетки хиляди нацистки военнопрестъпници и техните помощници са намерили убежище в Съединените щати, където живеят години наред в пълна нелегалност и относително спокойствие. Разразява се такъв скандал, че правителството създава служба за специални разследвания (OSI), натоварена с издирването на нелегално влезлите на американска територия. В резултат на това са експулсирани над стотина военнопрестъпници; през 2007 г. службата все още продължава да издирва над двеста души.

През 1998 г. президентът Клинтън подписва Нази Уор Дискложър Акт, с който нарежда на всички правителствени агенции да разсекретят повечето от документите, свързани с бившите нацисти. Операцията се води от специална комисия: Нази Уор Криминал Рикорд

Интърейджънси Груп (IWG), обединяваща високопоставени служители от основните тайни американски служби (ЦРУ, НСС), контрашпионажа (ФБР) и Пентагона. Комисията осветлява над осем милиона страници от документи, класирани като свръхсекретни. Някои от тях бяха предадени на „Совата” от наши източници.

***

Запитан от „Нувел обсерватьор” през 2005 г., германският полицай, който отговаря за досието Хайм, уверява: „Той е жив.” Седмичникът обяснява: „Човекът, който твърди това, е около петдесетгодишен и има вид на спокоен баща. От повече от година той работи пълноценно по тази операция с подкрепата на своите началници, които искат да приключат с това досие. Именно той подновява една позабравена следа - тази на банковите сметки. „Хайм, добър нацист и ловък администратор, е натрупал пари преди да избяга - обяснява той. - Днес на сметка на негово име в „Берлинер Шпаркассе” има близо един милион евро. Без да се брои един портфейл с акции.”

Доктор Смърт всъщност е разполагал с впечатляващи средства. Читателят ще открие, че по време на първото ни нападение срещу Хайм и неговите хора се натъкнахме на куфарче с диаманти и с документи за  някои укрити от нацистите в алпийските езера през 1945 г. съкровища. Хайм е бил богат, много богат човек, който освен официалните си авоари е управлявал и наследено от Третия райх богатство. Парите са в основата на мистерията Ариберт Хайм.

Това тайно богатството несъмнено е причина за мълчанието, което продължава да тегне над смъртта му, с риск да блокира законното наследство, на което има право неговото семейство. Адвокатът, който защитава интересите на фамилията Хайм, продължава да настоява всяка година за освобождаване от данъци на доходите на неговия клиент спод претекст, че той е „постоянно пребиваващ чуждестранен гражданин”.

Полицаите, натоварени с преследването на Ариберт Хайм, съобщават за „наскоро събрани много убедителни улики”. Проследявайки следите на официалните средства на Доктор Смърт, те попадат на сестра му Херта, която през 70-те години е събирала наемите от сградата в Берлин, която била негова собственост.

Домогвайки се до Ариберт Хайм, ние разгадахме част от мистерията, която обвива неговото бягство. Заради предимно финансови причини една мощна организация успяваше и продължава успешно да прикрива следите му и да внушава, че той е все още жив – като прибягва също и до двойници. Съобщават за него в Египет, че работи за полицията на Насър между 1963 и 1967 г. Твърдят, че е в Уругвай, в Пайсанду, в близост до аржентинската граница, в едно убежище за бивши есесовци, прибрани там по различни канали като „Рат Лайн” или „Одеса”.

През 1985 г. (тоест три години след неговата екзекуция) полицията в Щутгарт получава информация, която изглежда достоверна: нацистът вероятно се е укрил някъде в най-отдалечената част на Амазония. Един инспектор хуква да разпитва някакъв почти луд старец, който дори не прилича на Ариберт Хайм… След това германските полицаи отиват в Аржентина. Пак никакъв успех. Гонитбата продължава в началото на ХХІ в., този път в Испания. Твърдят, че видели Доктор Смърт на остров Ибиса, в колония на бивши есесовци във Фигуерал. Разследващите засичат от време на време пощенски картички, адресирани до близките му в Баден-Баден: „Ес гет мир гут” (Добре съм)…

Германската полиция е предупредена за странни прехвърляния на средства: 220 000 долара са преминали през берлинската банкова сметка на Хайм, преди да кацнат в тази на двойка художници от Ибиса. Обаче в деня на трансфера двамата художници били в Дания: лепнали им глоба в Копенхаген… недалеч от една кантора, наета от един от синовете на Ариберт Хайм! Явно някой се опитвал да обърка следите по този начин…

През април 2006 г. преследването преминава за пореден път на латиноамериканския континент. Съдът в Баден-Баден издава нова международна заповед за арест. Германските власти преразглеждат уругвайската следа, след което при наличието на нови „убедителни улики” се обръщат към Чили. Разбира се, всичко е напразно.

Така легендата за един все още жив и неуловим Ариберт Хайм продължава да живее, подхранвана от мощните мрежи, които са покровителствали бягството му – те не са могли да съобщят за смъртта на своето протеже, без да издадат собственото си съществувание и да разклатят мощни икономически интереси.

Тази легенда свършва днес. Палачът от Маутхаузен не е бил нито в Испания, нито в Уругвай, нито в Германия, нито в Аржентина… Той е бил в Съединените щати. Да, преди двадесет и пет години ние го преследвахме, заловихме, осъдихме, след това екзекутирахме.