Той е алтернатива на комерсиалното четиво, но единствен
Но това е Акунин, само припомняме: псевдоним на изявен литературовед и преводач. Той нямаше да е Акунин, ако беше възпроизвел дори приблизително горното определение. То е само повод и намигване. А играта си е игра както винаги при него (изд. „Еднорог”).
Трийсетте години на миналия век, американският свръхбогаташ Джей Пи Ротвелер праща шпионска експедиция от трима свои в СССР със задача да изловят елексира на властта, който там се произвежда тайно.
На всичко отгоре успоредно тече още по-ретро сюжет – с любимия на Акунин ХІХ век и представител на весдесъщата фамилия Фондорн. Щуротии, ама щуротии!
Днешните български издатели на комерсиални четива плакнат капиталистическа съвест с „Важното е да четат!”. За населението – да чете каквото и да е. Което ще рече сваляне на естетическия мерник ниско по тревата и зловещо нивелиране на вкуса.
Избиване на представата и навика за избор далече извън съзнанието, превръщане на читателя в безупречен купувач и толкова. Защото книгата е стока и когато следващия път му кажеш „Купувай!”, той послушно да купи. Обикновен пазар.
Акунин е пазарната алтернатива на комерсиалното четиво. Развлечение до небето, но Акунин е интелигентен избор. Но къде са другите такива? Той е изключението, което отчайва, примирява и отмества погледа встрани от сергията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар