По правило единствените хора, на които им се налага да четат Карл фон Клаузевиц, са военните историци и младите кадети. Най-простото обяснение е – защото им се налага, тъй като това е част от обучението им. Книгата на Фон Клаузевиц „За войната“ е истинска класика – в това няма никакъв спор, – но не бива да забравяме, че така и не е била завършена.
Всъщност неговата съпруга публикува труда през 1832 г., една година след смъртта му, така че дори не е имал възможността предварително да я представи на приятелите и семейството си.
Четенето на този том, разделен на осем книги, или казано по друг начин – когато човек си проправя път из страниците му, е трудна задача, а и по всичко изглежда, че редакторската намеса е незначителна. Не само аз смятам така – мнозина от хората, прочели книгата още при първата публикация, са били на същото мнение.
Само за да илюстрираме колко непопулярна е била „За войната“, ще споменем, че първото издание от 1500 екземпляра не е било изчерпано и двайсет години по-късно.
Но за да сме напълно справедливи, трябва да отбележим, че Фон Клаузевиц е възнамерявал не само да завърши книгата, но и да я прегледа, ревизира и осъвремени, преди да я изпрати на издателя си (както се очаква от всички добросъвестни автори), така че нищо не ни пречи да му отдадем заслуженото.
Освен това съм убеден, че съпругата и издателят му не са имали никаква представа какво точно е написал, така че просто са публикували онова, с което са разполагали. Независимо от всичко, Фон Клаузевиц е нещо като гений и „За войната“ и до днес съхранява превъзходните му идеи в областта на военното дело.
Карл фон Клаузевиц започва да нахвърля своите мисли, наблюдения и идеи за войната още в началото на двайсетте си години и по време на военната си кариера в пруската армия не спира да добавя нови и нови бележки. Участва в не една и две военни кампании и начинът му на мислене е силно повлиян от Наполеон и придобития опит по време на Наполеоновите войни.
Въпреки че служи в армията и известно време дори е в плен, в действителност той е мислител, който изучава войната в дълбочина. И я изучава до такава степен, че мнозина не успяват да прозрат самородните скъпоценни камъни, скрити в подробностите.
За щастие с труда му са се запознали достатъчно хора и с малко редакции неговите наблюдения, съвети и чист гений успяват да грейнат в пълния си блясък. В резултат на това оттогава насам трактатът „За войната“ е оформил мисленето на мнозина представители на военното съсловие.
Създаването на модерна, насочена към бизнеса интерпретация на книгата беше интересно предизвикателство. На пръв поглед може и да ви се стори, че войната си е война, а бизнесът – бизнес, но ако прелистите тома на Фон Клаузевиц, ще откриете доста сходства помежду им. Всъщност в него има предостатъчно полезни съвети, които биха могли да бъдат приложени към света на бизнеса.
Естествено има и моменти, при които е донякъде невъзможно да забележим как този начин на мислене би могъл да се свърже с бизнеса, в случаите например, когато Фон Клаузевиц говори за естеството на войната в планините или блатата.
Повярвайте, направих всичко по силите си, за да открия нещо, но не успях, така че вместо това се съсредоточих върху елементите от книгата, които са свързани с търговията. За да улесня малко възприемането им, разделих тази книга на по-обширни тематични части, което би улеснило разбирането и прилагането на съветите му на практика.
Надявам се, че книгата ще ви бъде интересна, полезна – и не толкова болезнена за четене, колкото оригиналът! Кой знае, по-късно дори може да поискате да прочетете и „За войната“.
Предговор към "За войната на Карл фон Клаузевиц" от поредицана "52 значими идеи" на ИК "Инфодар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар