page contents Книжен ъгъл: Калкулиране на идиотията
Предоставено от Blogger.

Калкулиране на идиотията

13.7.11

Петко Тодоров

Преведоха големите европейски критици на медиите

„Калкулирана идиотия”, така Теодор Адорно назовава телевизията още през 1963. В статия с интригуващо заглавие „Може ли публиката да иска?”... Ето това е чудото на книгата. Фалират книжарски вериги, издатели пускат кепенци и сред писъка на кризата излиза „Когато медиите не бяха постмодерни” (изд. „Агата-А”).


Стилиян Йотов издирил непревеждани у нас текстове на Валтер Бенямин, Бертолт Брехт, Зигфрид Кракауер, Рудолф Арнхайм и Теодор Адорно.  Общото между тях: германски, по днешното определение – интелектуалци, формирали десетилетия европейските представи за радио, кино и телевизия. Под „представи” се разбира нетърговското съдържание.

Последното уточнение свива до крайност днешните им български читатели. Какво значение имат съждения като „Животът е изобретение на заможните, на които незаможните са безсилни да подражават. Понеже поддържането на обществото е в интерес на имотните класи, те трябва да си забранят размишленията за него” – на Кракауер по повод на киното и неговите, по днешното определение – послания.

Думата „класи” не прави от Кракауер левичар. Нашенското медийно отказване от такива думи ни направи интелектуални скопци. Смисълът е в същото съждение на Кракауер.

Какво научаваме от петимата класици? Истини, които си знаем и практично премълчаваме. Но и позиции, които призваните за тях избягват с тарикатски пози. Защото идиотията е калкулирана и защото детските болести на капитализма са безпощадни. Да се върнем на Адорно. Той се мъчи да измисли формула на обратната връзка с телевизията: как публиката да изиска тя да не бъде идиотия.

Честен е: „На пръв поглед сякаш всичко е против надеждата, че нещо подобно може да успее”. „Подобното” е някаква критична организация на, по днешното определение - гражданско общество. От хора, които знаят за какво става дума.

Днес първите четири думи от горното му изречение изглеждат още по-излишни... Остава медията „книга”, просто защото пред нея няма как да се сложи „мас” – онази книга, която е пределно интимно преживяване.