page contents Книжен ъгъл: Избрано от седмицата: Илф и Петров, Мисирков и нашата Европа
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Илф и Петров, Мисирков и нашата Европа

9.7.11

Петко Тодоров

Преведоха още Илф и Петров

„Дявол я знае тази книга – хубава книга ли е, или е лоша книга? Кой я знае! Ще я похвалиш пък после ще се окаже, че била лоша. Не мож се отърва от неприятности. Или пък ще я наругеш, а тя, току-виж, излязла хубава. Ще те направят за смях. Ужасно положение” – колко правдиво са го казали Иля Илф и Евгений Петров! Някъде из разказите в „Разностранна личност” (изд. „Фама”). Но те са винаги двама, лесно им е на тях.


В града пристигнал някакъв частник да купува конски косъм. Купувал, купувал, а вечерта се споминал на площада. Документи не носел. И гражданите, понеже никой от тях не бил воювал, а искали да имат паметник на незнайния воин, издигнали му паметник на незнайния частник. С вечен огън. Малко наивно като хумор, но е важен контекстът. Заради пустия контекст са велики тези двамата. Конкретният гъдел: част от разказите се превеждат за пръв път.

„Бащата на македонизма” се оказа българин

Прословутият дневник на Кръстьо Мисирков, издирван с десетилетия от български и особено от македонските историци е достъпен: „Записки за България и руско-българските отношения” (изд. „Анико”). Той трябваше да отговори окончателно що за национално самосъзнание е Мисирковото. Само припомняме: при тях е баща на македонизма, разбирано като еманципация от български език, история и култура, оспорвано от нашите учени.

Ръкописът бе открит в софийска антикварна през 2006, през 2008 излезе в съвместно издание на държавните архиви в двете страни – на македонски и на български. В превод от руски, писан е през 1913 в Харковска губерния. И предизвика едни драматични вълнения из Скопие, не са за припомняне. Тук зрелият Мисирков се обявява българин и точка. Историкът Цочо Билярски припомня във въведението за какво става дума: пределно нелепа игра на история.

Драмите на нашето поевропейчване

Ние си мием ръцете почти всеки ден, изтъква гордо Райна пред швейцарския войник. Те са герои от пиесата на Джордж Бърнард Шоу „Оръжията и човекът” – за Сръбско-българската война. Премиерата е през 1894, следват с десетилетия сцени, в които разярени българи търсят обяснение от драматурга.

А той горкият не знаел нищо за България, първоначално дори смятал, че победител във войната е Сърбия, по-късно поправил пиесата. На случая е отделено основно място в „Нашата Европа. Български представи за своето и чуждото 1870-1945” (изд. „Сиела”).

Особеното е, че текстовете са на български и немски автори: П. Петров, К. Гел, Д. Добрева, Кл. Рот, Г. Волф. Те се занимават още с политическата карикатура, участието ни на Световното изложение през 1900 и др. такива. Любопитното: ние имаме проблеми с поевропейчването си, но и на европейците не им е лесно с него.