page contents Книжен ъгъл: Всекидневието на смъртта
Предоставено от Blogger.

Всекидневието на смъртта

15.11.11

Петко Тодоров

Откриваме японския класик Дадзай Осаму

„В „Провалът на човека и други произведения” на Дадзай Осаму е кондензирана Япония колкото не е възможно в които и да са 10 научнопопулярни книги за тази страна.

„Провалът на човека” е роман, другите произведения са 7 разкази, Дадзай (1909-1948) творил всичко на всичко 15-тина години, минава за декадентски писател (изд. „Алтера”).

Романът е разказът на мъж за проваления му живот. Той от дете се опитва да играе отношения и характер и все не му се получава – „сякаш без лиценз за човек”. Казано с днешните критерии: героят на Дадзай Осаму – и в романа, и в разказите е неуспелият японец.
„Трудно нещо е живеенето, казва друг. Оттук-оттам се вият разни окови, речеш ли да мръднеш малко – бликва кръв”. Малкият японец преди и след Втората световна война с малкия си живот. Толкова различен от европееца, че на нас всичко в неговото всекидневие ни е прекалено ритуализирано, оплетено в символни действия и жестове. Сигурно и „традиционният” европеец стои така пред японеца.

В този Дадзай е целият японизъм на примерно най-четения по света жив японски писател Харуки Мураками. Всичката магия на сегашния автор е разомагьосана от предходника му.
При Дадзай японецът си е японец, а не озападненият му потомък при Мураками.

„Истината е в смъртта” е най-всекидневно откритие. Самоубийството е универсално решение и чисто спасение. Тринайсетгодишно момиче обитава с баща си колиба, той произвежда дървени въглища, от това преживяват.

И когато девойчето се заглежда в света – хвърля се във водата под водопада и се превръща в риба. Разказът е „Метаморфоза, или история за момичето, което се превърна в риба”. Но нищо кафкианско. Това е всекидневие в сянката на смъртта, но, ще го повторим – смъртта не като заплаха, а като спасение.

Този живот е нещо друго, „с мисли, ходещи по тънък лед”, той е прочутата непроницаема японска театрална маска. Или физиономиите от гравюрите на Хокусай, които парализират окото на европееца. Може ли на друг език да се напише: „Чайките летяха във формата на йероглифа за жена”?