page contents Книжен ъгъл: Посткомунистическият манифест на Стефан Хесел
Предоставено от Blogger.

Посткомунистическият манифест на Стефан Хесел

21.11.11

Петко Тодоров

Той зове на мирна съпротива
„Тероризмът е форма на отчаяние” – изписано от 93-годишния френски дипломат и обществен авторитет Стефан Хесел предизвиква съсредоточено вглеждане в следващите редове. „Не можем да извиним терористите, които хвърлят бомби, но можем да ги разберем”, това той го научил от Сартр.

Есето „Възмутете се!” на Хесел се продало за 1 година в 2 100 000 екземпляра само във Франция, приемат го за манифест на сегашната световна съпротива срещу причинителите на сегашната световна криза (изд. „Колибри”).

Авторът е участник във френската Съпротива, те си я пишат с главна буква, за разлика от нас, сигурно щото са по-глупави. Влачен е по концлагери, оживял по чудо.

Хесел зове на „мирен бунт срещу средствата за въздействие върху масите, предлагащи на нашата младеж бъдеще, за което ще са характерни единствено стремежът към все по-голямо потребление, презрението към по-слабите и към културата, всеобща амнезия и безмилостна надпревара”. Силно напомня за 1968.

Но вижте и това: „Общият интерес трябва да стои над личния, справедливото разпределяне на богатствата, създадени от трудещите се, трябва да стои над властта на парите”. И това: „Към повече справедливост, към повече свобода, но не безконтролната свобода на лисицата в кокошарника”. Мръсен комунист!, е нашенската преценка.

Хесел е изявен антикомунист. Станало е нещо и то е маргинализирането на комунистическата идея. Неговият манифест не беше възможен преди 1989. Пазарът на идеи не търпи празни ниши.

Хесел не агитира за комунизъм. Агитира за съпротива. Срещу всичко, което е. Според внимателния прочит: срещу капитализма. Сиреч, комунизмът не е единственото име на антикапитализма. Като идея. Вместо „Пролетарии от всички страни, съединявайте се” – „Съзиданието означава съпротива. Съпротивата означава съзидание”.

Нещо важно: манифестът на Хесел е превантивен. Той агитира: Съпротивлявайте се мирно, не хвърляйте бомби. Сиреч: изпуснете парата! Става нещо и то е: ражда се глад за манифести. Не у нас, ние сме идейна провинция, а на Запад.