Избрано от седмицата: Фандорин, афродизиак и ново мислене

Петко Тодоров

Ераст Фандорин прекрачи в ХХ век

„Вечерта той седеше на верандата, гледаше дефилиращата по улицата публика, отпиваше си от пунша с ром и повтаряше наум „На петдесет съм, на петдесет съм” – сякаш се опитваше да вкуси някакво необичайно питие.” – самият Ераст Фандорин в „Целият свят е театър” (изд. „Еднорог”).

Фамозният детектив не просто е прехвърлил половинвековието си, прехвърлил е фамозния ХІХ век на автора си Борис Акунин.

Ераст Петрович не излиза от апартамента си четвърти ден. Чака. Поредното покушение срещу министър-председателя Столипин чака своето разрешение. Фандорин е сигурен: ще му се обадят по телефона.

Но му е писано да се заеме с прочута актриса и труповете на мъже около нея, да потъне в света на театъра и необичайните кървави негови жертви... Обажда се Олга, но не съпругата на Столипин, а Леонардовна Книпер-Чехова. Вдовицата на Антон Павлович – какво начало!

Сдобихме се с рецепти на афродизиаци

„Накъса на дребно сварен котлет от акула, смеси месото с настърган кокосов орех, куркума, кимион и сол и го остави настрана. Сложи тигана на огъня, запържи лук в кокосово масло, докато стана стъклен, добави сушени чили, семена от кромид и листенца къри, разбърка, докато семената започнаха да пукат, и махна тигана от огъня” – сложно ли е?

Сложно е, даже за изпълнителя. Той е тамил, от Шри Ланка, в Швейцария е и в романа на Мартин Зутер „Готвачът” (изд. „Унискорп”). Но е от лесните рецепти в романа.

Готвачът владее древни рецепти за афродизиаци. Отчайващата безработица го събира пикантно с местна безработна лесбийка, която организира производството и сервирането им на черно.

Удоволствието е скъпо, поръчва се на черно само от много богати. И пикантната обстановка ражда пикантни до криминалност отношения. Зутер е добавил рецептите на изкушенията.

Задава ли се концептуалната епоха

„Четете списания за дизайн. Напишете мини сага. Направете си списък с метафори” – и такива съвети има в „Изцяло ново мислене” на Даниъл Пинк и те ангажират основните страници, но това не е съвсем поредното четиво за самоусъвършенстване (изд. „Изток-Запад”).

Или ако това е леко прикритият жанр, то господин Пинк е допуснал, по-скоро неволно, да докосне - игриво и палаво „Концептуалната епоха”.

Човечеството е минало през земеделската епоха, през индустриалната, през информационната епоха, предстои му да влезе в концептуалната епоха. От която ще спечелят повелителите не просто на знания, а въоръжените допълнително с въображение и способности за креативно свързване на знания.

Изкусителна тема. Заради която Пинк събрал завидна колекция от прелюбопитна информация. Дефицитът на социална аргументация не е интересен, интересно е четивото само по себе си.