page contents Книжен ъгъл: „Българският” роман на Амос Оз е в мерена реч
Предоставено от Blogger.

„Българският” роман на Амос Оз е в мерена реч

28.2.12

Петко Тодоров

Той улови в него неуловимия ритъм

Длъжни сме да простим на Амос Оз, че праща героинята си на покрива да прибира прането – в Българско и в романа „Същото море” (изд. „Милениум”). Тук архитектурата е друга.

„Това е история с пет-шест герои, обяснява израелският жив класик, - по-голямата част от които са живи през повече от времето. Често си предлагат топла напитка или студена, защото е лято. Понякога носят един другиму подноси със сирене, малко маслини, вино и резенче диня, дори от време на време готвят за другия. Ясно се вижда, че тук има няколко интересни и странни триъгълници”.


Амос Оз написал роман в мерена реч. На моменти тя е стихотворна, епизодите са отделни стихотворения. На моменти, защото някои от стихотворенията са стихотворения, дори извадени от книгата.

Онази героиня е българска еврейка, тя току-що е оставила в Тел Авив вдовец на 60 и син, покрусеният син се запилява из Тибет и там някъде, неговата приятелка търси бащата за помощ – един я е измамил с пари, заживява в техния апартамент и с мъжките щения на бащата, който пък е привлечен от връстничка вдовица и т.н.

А момчето им праща картички от Азия и преживява там свои приключения. Появява се и писателят разказвач на историята. Умерено сантиментално, неумерено чувствено.

Българското в романа: някога майката приспивала момчето с българска песен. И оставила в Българско нещастен първи брак. Това си е роман в пълния смисъл, независимо от формата. Тя само върви в унисон с лиризма, подчертава го, подчертава и ритъма.

С което Оз съобщава: ритъмът на живота е лиричен: „Нещо, което не е било и никога няма да бъде, е всичко, което ни трябва”. Този ритъм сякаш не е бил и никога няма да бъде, затова е неуловим, но е той. Животът има нужда от него, независимо от хорските настройки. Майсторлъкът на Оз е, че го е уловил.

Добро попълнение в колекцията превеждани на български романи от Амос Аз. Няколко години се опитват да го направят нобелист. Оказва се по-сложно от получаването на филмовите Оскари, но ако продължават усърдно, ще стане. Той заслужава.