page contents Книжен ъгъл: От седмицата: Нобелистката, италианците и Дръндьо
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Нобелистката, италианците и Дръндьо

22.5.12

Петко Тодоров

Откриваме нобелистката Сигрид Унсет

Сигрид Унсет почва трилогията „Кристин, дъщерята на Лавранс” през 1919, романът излиза през 1920-1922, през 1928 норвежката писателка получава Нобеловата награда за литература преди всичко заради него. Обикновено се цитира аргумента: „заради силното пресъздаване на северния живот през Средновековието”.

Кристин живее през XIV век, потомка е на богата фамилия, своенравна и свободолюбива. Не се подчинява на официалния си годеж, събира се с неблагоразумен рицар, ражда му сюрия синове, той губи богатство и живота си. Романът свършва с чумната епидемия, която ликвидира населението в онези райони от половината до две трети.
Натурализмът властва над очакваната за такъв род белетристика романтика. Отношението на Унсет към историята е свръхдобросъвестно. Изборът на оформлението на Матю Джоузеф за българската версия е находка (изд. „Емас”, превод Ева Кънева, 1307 стр.).



Разказът като леко огнестрелно оръжие

Българският читател сигурно ще почне „Съвременни италиански разкази” откъм Алесандро Барико, заради магичните му щедро преведени у нас романи. Неговото участие тук е с поетичен епизод от Троянската война: разказ на дойката в къщата на Хектор. Антологията е съставена от професор Марино Бионди (изд. „Фабер”, превод Дария Карапеткова).
В Италия винаги са се писали майсторски разкази. Десет автора са в компанията на Барико, със сегашни герои. Бионди направил така, че всеки от тях да е изненада, поне в 2 отношения. Като разказвачески почерк и като усет за обрат в развръзката. Тези италиански обрати, с тяхната дву-, не, по-скоро – с многосмисленост! „Накрая едно предупреждение, намига професор Бионди в специалния си предговор за българското издание – разказът е леко огнестрелно оръжие, с него трябва да се борави внимателно, защото може и да убива”.


Дръндьо срещу Хари Потър

„Това е хроника, а не дневник”, предупреждава Грег Хефли в „Дневникът на един Дръндьо” на Джеф Кини (изд. „Дуо Дизайн”). „Това беше идея на майка ми, не моя. Но ако тя мисли, че ще си изливам „чувствата” тук или нещо такова, значи е откачила. Така че не очаквайте да пиша в стил „Мило дневниче, това”, „Скъпо дневниче, онова”. Грег ще става „богат и известен” и един ден ще хвърли на журналистите мемоарите си.

Дневникът излиза с ръкописен шрифт и с обилни почти комиксови илюстрации, но не е комикс. Кини сам ги рисува, другата му специалност са компютърните игри. Дръндьо завзема свръхтиражно освободената от Хари Потър територия, даже и в Българско. Нещо като ефект на махалото: от магии към нещо като хиперреализъм. Грег разказва ученическото си всекидневие вече в 3 български тома, до края на годината ще са 8. Хипер момчешка хипер непосредственост.