page contents Книжен ъгъл: Кое е българска гордост и кое срам
Предоставено от Blogger.

Кое е българска гордост и кое срам

6.8.12

Петко Тодоров

Обнародваха изследването на националните емоции


Ние, съвременните българи,  най се гордеем като създатели на славянската азбука, с нашия фолклор и обичаи, с природата си и с древната си история и култура.

А най се срамуваме от липсата на обществен ред и сигурност, от бедността и традиционно ниския си жизнен стандарт, от недостатъчната ефективност на обществените ни институции и от хитруването ни на дребно.

„Гордост от миналото – срам от настоящето” – обобщават авторите на „Първа радост е за мене” (изд. „Кралица Маб”). Подзаглавие: „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност”.

 Не е кой знае каква новина, резултати от изследването се чуха тук и там. Академични социолози, историци и литератори са свършили работата, автори от още 4 държави присъстват с текстове в сборника. Горното заключение е върху анкетите, но тук са прочитите на учебници, на филми, на художествена литература...

Едва ли е изненада, че най-често във фокус е Българското възраждане. Любопитен е погледът на няколкото чужденци върху нашенските емоции. Иначе анкетата преобръща някои представи.

Примерно: усещането, че си българин не се влияе от пол и възраст. Но най-българи се чувстват най-образованите и жителите на големите градове и на село. Най-небългари – в столицата и в малките градове.

Изненади има в отговорите на всички въпроси. Православието е най-нисък фактор на национална идентичност в селата.

Изненадват се изследователите, значи не си познават материала. Ама нали затова изследват – да го опознаят. По-общият проблем е, че ние българите не се познаваме. А по-тревожният – че не се разбираме.

Не един друг, което се подразбира. Не можем да се самообясним. 8 от всеки 10 българи поставят страната си по-назад по развитие, в сравнение с Индекса на ООН.

„Сериозен национален синдром, заключават авторите – ниско самочувствие, базирано не само на реални проблеми и неуспехи на страната, а и на реално подценяване на постиженията”.

Е, и? По-точната диагноза не е ли незрялост? Изследователите не я изричат, сигурно са прави.