page contents Книжен ъгъл: "Думите" - четири новели от Богдан Русев
Предоставено от Blogger.

"Думите" - четири новели от Богдан Русев

4.12.12

ДУХОВЕ
Какво се случва с нас в другите ни възможни животи, в които не сме загубили най-важното... но може би не сме тези, които обичаме?

ПЛЕМЕНА
Емил заспива и се събужда в съня, с което се превръща в един от градските магьосници от субкултурите на бетоновата джунгла, способни да променят реалността. А това може да се окаже игра на живот и смърт...

БУРЕНИ
София от една друга версия на петдесетте, в която общата европейска валута е райхсмарката... Бургас от една друга версия на деветдесетте, в която победилият социализъм властва над свободния свят... Пловдив от 2050 година, в която центърът на света е на двата бряга на Босфора. Три града, трима мъже и една тайна, която ще ги промени завинаги.


КОРЕНИ
“Изглеждаше така, все едно щеше да му се отрази добре да беше поспал още няколко часа, но беше гладко избръснат и ухаеше на одеколон. Носеше една от прословутите си ризи с ръкави, навити до лактите, които никога не бяха виждали ютия. Над лявата му китка имаше избеляла татуировка на лисица, свита на кълбо. Не вярвам да беше повече от седемдесет килограма, но ръкостискането му беше доста силно.”

ДУМИТЕ
Четири новели от Богдан Русев (36), автор на “Ела при мен”, “Къщата” и “Туристът”. Следва откъс от книгата, подготвена от "Обсидиан".


[Хора, които може би познавате]
Емилиан живее в София, България. От Пловдив. Мъж, интересува се от жени. Роден/а на 31 октомври 1986. Изучавал/а е балетно майсторство в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство. Танцьор в Софийската национална опера и балет. Занимания и интереси: независимо кино, фотография, съвременен танц.
За Емилиан: „Непрекъснат конфликт между най-нежна любов и неутолимите желания на емоциите.“

Велислава живее в София, България. От София. Жена. Роден/а на 12 юли 1985. Изучавал/а е журналистика в Софийския университет. Журналист в онлайн медия, сътрудник на свободна практика на няколко печатни издания, собственик на лейбъл за ръчно изработени обувки. Поддържа twitter и блог.
Занимания и интереси: екология, кинология, театър на движението.
За Велислава: „Това е дар, който има цена.“

Емилиан и Велислава са заедно от година и половина. Запознават се на откриването на изложба в галерия за съвременно изкуство. Велислава твърди, че вече са се запознавали два пъти: веднъж на парти за излизането на новия брой на месечно списание за култура и веднъж на частно парти за рождения ден на общ приятел, дизайнер в рекламна агенция.
Емилиан не помни това. Емилиан не се отличава с изключителна средносрочна памет, защото води интензивен нощен живот и употребява леки, а през уикенда и средно тежки наркотици. Емилиан настоява, че слабата му средносрочна памет не се дължи на химични злоупотреби, а на факта, че се запознава с много хора и не може да ги запомни всичките.
Велислава е отвратена и очарована от него в приблизително еднаква степен. След бурните си години в гимназията е хлътнала в период, в който вътрешният ѝ живот постепенно е придобил по-голямо значение за нея от външния. Велислава няма нищо против това, но приятелките ѝ все по-често твърдят, че започва да става скучна. Може би е време да ѝ се случи нещо, за което после ще съжалява.
Случва се нещо, за което после не съжалява. Двамата се прибират заедно на артистичния таван на Емилиан и правят секс три пъти до сутринта. Емилиан е последователно нежен, енергичен и брутален любовник. Велислава е зашеметена от секса с него, но, естествено, не показва това по никакъв начин, освен с готовността си за още.
Емилиан също не съжалява за тази нощ. В средата на седмицата, след тежък уикенд, това привидно лениво момиче с полузатворени очи и дълга, донякъде безформена коса с неопределен цвят на лисича опашка е точно онова, от което има нужда. До известна степен изненадващо и за двамата, Емилиан ѝ предлага да се срещнат отново.
Велислава приема с условието, че този път тя ще реши какво да правят. Два дни по-късно тя му пише в скайп, за да му предложи да отидат на кино. Филмът е детски, анимационен. Велислава пристига в мола с личния си автомобил, който притежава заедно с по-малката си сестра.
Емилиан никога не е гледал филм на 3D. Освен това не може да си спомни дали някога е излизал с момиче, което притежава личен автомобил. След филма вечерят суши в ресторант, предложен от нея. Отначало мълчат, но след това Велислава започва да говори повече, а Емилиан е добър слушател.
Велислава демонстрира обмислено мнение по всякакви въпроси. Изглежда, няма тема, която да не я интересува. Велислава знае как трябва да се реши проблемът с популяризирането на разделното изхвърляне на отпадъците в големите български градове, кой е победителят в последния музикален формат по телевизията и защо не трябва да се гласува за представителката на управляващата партия на местните избори през следващата година.
Емилиан не изхвърля разделно, но решава да не говори за това, защото не е готов за спор с Велислава. Усеща, че винаги ще губи споровете с нея. Това не го тревожи. Докато вечерят, той изведнъж протяга ръка и я погалва по лявата скула с върховете на пръстите си. Тя не спира да говори, но се усмихва.
През първите няколко седмици от връзката им приятелите им са озадачени. Приятелите на Емилиан са шумни, самовлюбени актьори, танцьори и безработни млади градски професионалисти, гравитиращи около модата и шоубизнеса. Когато говорят помежду си, понякога изчакват другия да свърши, преди да кажат това, което са си намислили, но по-често дори не изчакват другия да свърши, а просто говорят един през друг като добре облечени самоуверени врани. Повечето от приятелите на Емилиан са жени. Емилиан непринудено признава, че е спал с почти всичките.
Отначало Велислава настръхва, когато той топло ги целува по бузите или дори по устните всеки път когато се срещат, но постепенно свиква с това и дори си намира няколко приятелки сред тях, с които става по-близка. Приятелите на Велислава са по-еклектична колекция: някои от тях са от близки сфери (стилисти, фотографи, музиканти), но има и репортери в сериозни медии, младши служители в банки, майки с деца. Някои от тях намират Емилиан за забавен, но повечето не могат да разберат внезапното ѝ увлечение по нещо толкова... ами повърхностно, Вели. Велислава махва с ръка. Не желае да анализира емоциите си точно сега.
С времето всички свикват с новото положение. Някои от приятелките на Велислава спират да се срещат с нея – не официално, но категорично. Понякога, когато се скара за нещо с Емилиан, тя използва този факт като оръжие срещу него, но и двамата знаят, че е спечелила повече, отколкото е загубила.
Велислава не се променя особено. Емилиан също. За година и половина нито един от двамата не повдига въпроса за живеене заедно, така че тя продължава да се прибира в симпатичното предградие отвъд околовръстното шосе, където продължава да живее с родителите си, по-малката си сестра, две кучета и едно коте. Когато остава да спи при Емилиан, никога не открива следи от чуждо присъствие в малкия му апартамент (артистичният таван е изоставен по нейно настояване, защото през зимата там е ужасяващо студено).
Няколко седмици след началото на връзката им Емилиан изневерява за пръв път, докато е на представление в столицата на съседна балканска държава, но нещо му подсказва, че Велислава по никакъв начин не бива да разбира за това. Когато го прави за втори път след няколко месеца, Велислава разбира за това и побеснява. Двамата са скарани за нещо незначително (според него) и повече не може да продължава така (според нея).
Както обикновено в такива случаи, Емилиан и Велислава просто не се виждат няколко дни и след това всичко е наред. През един от тези дни Емилиан отива на парти в любимия си клуб, приема да изпие половин хапче и се прибира на сутринта с момичето, което е глътнало другата половина.
Когато липсата на Велислава става осезателна, Емилиан ѝ се обажда, за да се срещнат, и тя приема с готовност, но кой знае защо, той решава да си признае за това, което е направил междувременно. Велислава изглежда особено разярена от факта, че е спал с друга жена в „тяхното“ легло. Емилиан се опитва да разсее напрежението, като с предпазлива усмивка ѝ съобщава, че е сменил чаршафите веднага след това.
Велислава се изправя в тихото модерно кафене недалеч от мястото, където работи, и му удря шамар с всичка сила, преди да излезе. Емилиан се оглежда с налудничава добронамереност, взема решение и изхвърчава след нея. Гони я по улицата; умолява я да му прости; заклева се, че никога повече няма да си позволи да я нарани по такъв начин.
Краят на връзката им е по-скоро досаден, отколкото драматичен. Разделят се още няколко пъти; всеки път се събират отново, но всеки път са загубили по още нещо някъде по пътя. И двамата имат нужда от повече време за себе си. Велислава хвърля повече енергия от обикновено в поддържането на блога си и работата по новата си колекция обувки. Емилиан хвърля повече усилия от обикновено в репетициите за новия сезон. Все по-често се прибират у тях, без да си говорят по пътя, и заспиват, без да правят секс.
Велислава прави един последен опит, като организира уикенд за двамата в популярна спа дестинация. Уикендът е пълен провал. И двамата не харесват недостатъчно преустроения соц хотел, в който се настаняват, и нямат какво да си кажат, докато пътуват натам. Велислава остава с впечатлението, че Емилиан прекарва целия уикенд вторачен в екрана на телефона си, на който непрекъснато пише и получава есемеси.
Емилиан остава с впечатлението, че Велислава прекарва целия уикенд загърната в проскубан хотелски халат, а мократа ѝ коса е прилепнала по главата, така че вече не му се струва красива както преди. Виждат се още няколко пъти, след това спират някак от само себе си.
Седмица по-късно тя почти случайно открива, че вече не са приятели във фейсбук. Емилиан е изтрил нейния профил от списъка на приятелите си и тя няма достъп до стената му и албумите със снимки (някои от които са направени от нея). Фейсбук услужливо я съветва да му предложи приятелство. Вместо това Велислава яростно го изтрива от собствения си списък с приятели и променя статуса си на „необвързана“ (което дори не е направила досега), след което заличава всички следи от съществуването на Емилиан в скайпа, електронната си поща и мобилния си телефон.
[Сподели.] [Добавяне на приятел]
Малката зала във Френския културен институт, където в момента приключва с нищо незабележимото парти за откриването на фотографска изложба; двама диджеи се опитват да прогонят и последните останали посетители с напористо неодиско; безплатният рикар в пластмасови чаши отдавна е свършил. Велислава се подпира на стената и гледа от долу нагоре към младия мъж, който се опитва да ѝ направи добро впечатление.
Изглежда по-скоро странно, отколкото добре – сякаш някой е започнал да прави лицето му, но са му звъннали да излязат да изпият по едно-две, две-трите са станали четири-пет и този някой е решил все пак да довърши лицето му, след като се е прибрал малко след полунощ, защото на сутринта е имал някаква друга работа. Има чувствителни, фини очи и устни, но например носът и ушите му са просто безобразни.
Казва се Борислав и преди няколко месеца е имал кратка връзка с една от най-добрите ѝ приятелки, която в момента стои до нея и се оглежда нетърпеливо, като върти между пръстите си празната пластмасова чаша с няколко капки рикар на дъното. Борислав разсеяно се протяга, взема чашата от ръцете на момичето и изпива последните няколко капки рикар, докато съсредоточено слуша Велислава. Театралното възмущение на момичето трае само няколко секунди, после тя едва забележимо въздъхва и продължава да се оглежда.
Велислава знае, че трябва да си направи някакъв извод от тази нанослучка, но не знае какъв. Решава да му даде още една минута.
– Имаш още една минута – казва му тя.
Той я поглежда развеселено.
– Всъщност ти ми разказваше нещо – изтъква Борислав. – Беше доста интересна идея. Обясняваше ми как за вас нещо не се е случило наистина, ако не е отразено в социалните мрежи и блоговете ви.
– За нас – повтаря хладно Велислава.
– Аз нямам блог – отговаря невъзмутимо Борислав. – За мен нещата не се случват наистина, ако не се случват наистина.
– Това е доста банална теза – отбелязва Велислава.
– Аз съм с колко, десет години по-възрастен от теб? – казва Борислав. – Спомням си, когато никой нямаше електронна поща. Спомням си, когато никой нямаше мобилен телефон. Ние дори нямахме домашен телефон, когато бях малък.
Велислава се протяга и го погалва по главата. Дързостта на жеста я изненадва, както впрочем и приятелката ѝ, но Борислав не трепва.
– В такъв случай сигурно трябва да се прибираш вкъщи, старче – казва му тя.
Борислав се усмихва.
– Да, отивам да чета блога ти – казва той.
Конферентна зала в офиса на рекламна агенция, където се обсъждат детайлите по артистичен проект от социалната кампания за спасяването на застрашен дребен гризач от района на Странджа; в единия край на масата седи – или по-скоро се върти на стола – Борислав, който е копирайтър в рекламната агенция и един от авторите на идеята за проекта; в другия край на масата, през няколко фотографи, дизайнери, илюстратори и електронни музиканти, възможно най-далеч от него, седи Велислава.
Велислава си мисли, че идеята за проекта е доста весела: застрашеният дребен гризач е представен като симпатичен герой, бонвиван от нощна Странджа, и всеки от привлечените артисти работи по изграждането на образа му. Велислава трябва да му направи няколко чифта обувки – с номер като за бебе, но със стил на денди.
– Интересува ме дали ще трябва да ходи с тях, или само ще стои – настоява тя. Донесла е няколко проекта и докато се навежда над тях, иронично дългата ѝ коса непрекъснато се спуска като завеса пред очите ѝ. Борислав не може да откъсне погледа си от нея. Вижда, че тя го знае.
– Само ще стои – отговаря той. – Отново се извинявам, че не можем да ви покажем макета на талисмана, но имаме някакви ужасяващи договори за конфиденциалност.
Истината, както обикновено в рекламните агенции, е малко по-различна: макетът не е готов и някой ще стои до три часа сутринта, за да го завърши с някакво прилично, а не съвсем скандално закъснение.
– Това не е честно – възразява Велислава. – Ние ви показваме всичко, а вие не ни показвате нищо.
Това е очевидна реплика за флирт и някои от останалите артисти около масата вдигат глава и поглеждат първо към нея, а после към него. Велислава усърдно прибира косата си зад ухото. Борислав се изчервява. Почти целият проект е измислен от него с единствената цел да привлече Велислава за участие, така че да има повод да се свърже с нея.
– Добре, някой друг има ли някакви въпроси? – казва той.
Малък ресторант в идеалния център, където почти всеки ден обядват едни и същи хора от съседните улици: редакции, офиси, банкови клонове, туристически агенции, бутици за ръчно изработени неща и селектирани дрехи втора ръка; обедно меню с кремсупи, красиво аранжирани малки порции и ненужно скъпи и големи чаши за червено вино; Борислав и Велислава седят перпендикулярно, близо един до друг, с гръб към останалите маси на втория етаж.
– Прочетох последните неща в блога ти – казва той.
Напрежението между тях е толкова осезаемо, че почти всяка реплика има втори смисъл. Последният текст в блога на Велислава е изненадващо яростна саморазправа с остатъците от чувствата ѝ към досегашния ѝ приятел.
– Харесаха ли ти?
– Да, много – казва Борислав, но няма да ѝ позволи да го отклони толкова лесно. – А ти прочете ли последния ми есемес?
Велислава отпива от виното си. Последният му есемес гласи: „A ti kak se otnasiash kym ideata niakoi pyt da te pokania na sreshta?“
– Да – казва тя.
– И? – казва той.
Тя свива рамене и леко посочва с брадичка около себе си, към масата с двете полупразни чаши и свещта, която сервитьорът държеше да запали, въпреки че е два следобед.
– А, не – казва Борислав. – Това не се брои. Днес се видяхме, за да подпишеш фактурите за проекта.
– Да – казва Велислава. – Ужасният проект. Заради който не ми остава време да поддържам блога си. Последният текст в него е с дата преди два месеца.
Борислав също свива рамене.
– В рекламата почти винаги става така. Всички искаме да направим нещо хубаво, а в крайна сметка винаги излиза някакво аки.
– Защо, на мен Гризко ми... – започва Велислава, но той я прекъсва:
– Четвъртък вечер?
– Виж – казва Велислава. – Категорично няма да изляза на среща с теб.
– Защо?
– Защото, първо, аз не ходя по срещи. – Велислава произнася последната дума с отчетлива интонация, от която се носят вълни на презрение. – И освен това си спал с една от най-добрите ми приятелки.
Борислав свива устни.
– Случва се – казва той. – Какво общо има това?
Велислава отново свива рамене и започва да чертае безсмислени кръгчета с показалеца си по масата. Борислав слага ръката си върху нейната. Тя не се отдръпва.
– Искам да се променя – казва той и наистина го мисли.