page contents Книжен ъгъл: Адът на Виктор Франкъл
Предоставено от Blogger.

Адът на Виктор Франкъл

18.3.13

Петко Тодоров

Той обяснил човека по спомени от концлагера
„И не спрях да напредвам стъпка по стъпка, докато отново станах човешко същество”, така Виктор Франкъл разказва излизането от концлагер в „Човекът в търсене на смисъл” (изд. „Хермес”).

Той минал през Освиенцим и още два лагера до април 1945. След няколко месеца пише книгата. Виенски психолог и психотерапевт, измислил логотерапията. Към основния текст добавил други 2 през 1962 и 1984, само американските издания на заглавието са вече 9 милиона тираж.

Ако на някой глобалист му хрумне списък със задължителни четива, това ще е на върха, честността повелява да е №1.

Франкъл обяснява човешкото и човека през преживяното в концлагера. Той е уникален случай. Наблюдава там другите и себе си през окото и съзнанието на психолог.

Има даже куриозен случай – спечелва си намалена доза мъчения заради психотерапевтичните разговори с пазач. Онзи имал семейни проблеми, ползвал го за душеприказчик, Франкъл му помагал. Черният хумор изисква да припомним хипократовата клетва.

Заниманието на нашенския парижанин Цветан Тодоров със същата тема в „На предела” изглежда пред Франкъл като упражнение. Упражнение по Франкъл.

Но виенчанинът не остава в концлагера, неговата тема е човекът, виж заглавието му. Забележителното е, че извежда основите на поведение, отношения и преживяване през практиката в онзи ад.

И оставя убеждението, че постижението му е невъзможно при по-малко кошмарни обстоятелства. Може би затова кратките му бележки в продълженията върху проблеми като колективната вина, или неврозата на безработния респектират.

Той е, който знае. Прочитът на Франкъл би отказал читателите на популярна психология от сорта „самопомощ”. Не и нейните издатели.

Задължително четиво, но за кого? 20-годишният ще научи едно, 40-годишният повече, 60-годишният – още повече. Точно тази заливаща планетата популярна психология доказва, че Франкъл е изписал най-важното още през 1945-та.

Потресът е в неговата цена. И във въпроса: Дали за следващото важно някой трябва да мине през още по-голям ад?