„Нощна стража” е образец за верен роман
Това е така: „Нощна стража” на Сара Уотърс върви обратно. Технически романът е в 3 части (изд. „Алтера”, превод Милен Русков). Почва в 1947, следвоенен Лондон, героите търсят място и себе си.
Втората част е в 1944, войната е в стихията си, Лондон е в пламъци, развалини и трупове. Разбира се доста как героите са стигнали до 1947-ма. Третата част е в 1941, бомбардировките са все още начални, разбира се съвсем как героите са стигнали до 1947-ма.
Главните герои на Уотърс са извън социалните норми. Жените са лесбийки, мъжете пацифисти. Пацифизмът във военно време е престъпление, за него вкарвали в затвора.
В тази белетристична атмосфера дори тривиалната двойка женен мъж негодник – мило момиче изглежда силно извън нормите. То кой ли може да се похвали, че е безрезервно в границите на социалните норми и що е то социална норма?
Лондонската писателка (1966) е университетски преподавател, има 5 романа и докторат по лесбийската и гей литература на късния XIX век, всичките й романи са исторически и нещо лесбийски.
Този писала най-дълго – 4 години, заради проучванията. Най-полезни й били личните спомени и дневници и разговорите с възрастни лесбийки.
Уотърс може да претендира за най-проникновен портрет на лесбийски любовен триъгълник и около тази тема се въртят коментарите. Сигурно и това влече най-вече читателите й, а не примерно затворническите сцени.
Но силата на романа е във времето. Мощната национална литературна традиция е безпощадна.
То не е като български писател от началото на XXI век да напише роман за българската антифашистка съпротива колкото да репликира соцреализма, да се впише в конюнктурата, наречена политическа коректност и да го покажат по 2-3 телевизии.
Голямата литература е с имена като Сара Уотърс. Тя може да завърти времето и то да заживее в изчерпателна атмосфера.
С всичко, с всичко, от фабричните сирени до неразбираемата днес възлова роля на реквизита носна кърпа... Защото определението верен роман има смисъл и критерии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар