За българчета, които четат

Петко Тодоров

Докосваме се до високата литература за подрастващи

„Разтрепери се от върха на изрусените си коси до лакираните в светлозелено нокти на краката, зави й се свят, олюля се и се стовари на стола. Съдържанието на консервата каза: - Добър ден, скъпа мамо – и кимна приветливо с глава”.

Госпожа Бартолоти получава по пощата мечтаното дете, консервирано. В „Конрад или детето от консервената кутия” на Кристине Ньостлингер (изд. „Емас”). И почват неговите приключения.


Остроумен, с находчив хумор, един от 100-те романа на австрийската писателка за деца, най-превежданият. Попълни поредицата „Големите разказвачи на ХХ/XXI век”, която е със задача да навакса отчайващата празнота на сериозна литература за 7-10-годишни.

Не били четяли. 1000 българчета да четат, те са важните и заслужават такава грижа. Нали не е редно да си вярваме, че ставане министър-председател с едното „Винету” е правило, а не изключение.

Филипа Грегъри за средношколци

„Духовенството не се нуждае от мъже, които мислят самостоятелно”, не е упрек, а присъда – в романа „Синът на феите” на Филипа Грегъри (изд. „Еднорог”). Той е на 17, учи за свещеник в манастир, където е от 11-годишен. Но е почнал да разсъждава и попада в окото на Инквизицията.

Годината е 1453, Рим, свещенически орден ще се възползва от способностите на момчето. А Грегъри ще го срещне с връстничка, която след кончината на бащата рицар-кръстоносец е осъдена да загуби нормалния си живот.
„Написах го заради удоволствието, което ми достави”, изповядва авторката на „Другата Болейн” и серията исторически романи за силните англичанки от времето на Тюдорите.

Този е първи в поредицата й „Орденът на мрака” и е за средношколски читатели. Защо не – нейната специфична комбинация от обективен историзъм и белетристични хватки работи засега безотказно.

П. Т.