Магията на ранния Булгаков

Човек може и да не е стигнал до „Майстора и Маргарита”, достатъчно е да прецапа през 60-тината страници на „Записки по маншетите” и да усети магичния Булгаков. Под това заглавие излeзе повестта и 9 от ранните му разкази (изд. „Фама”, превод Лиляна Минкова).

Повестта е автобиографична, Михаил Булгаков споделя преживявания от Кавказ в началото на 20-те и връщането си в Москва. „Споделя” не е никакво споделяне, това е Булгаков и не може да е различно от неговата дяволиада.

Чистокръвен абсурдизъм: младият писател се опитва да се впише в схемите общество-власт. Реални случки с реални персони – неизбежна и закономерна гротеска.

Колкото до заглавието: „На гърба – последната ми риза. По маншетите – разкривени букви. А в сърцето ми – тежки йероглифи. Разчел съм само един от тайнствените знаци. Той означава: горко ми! Кой ще ми изтълкува останалите?”.

П.Т.