„Предпочитам да умра, докато съм жива”, е вероятно най-трезвото оправдание за самоубийство. От предсмъртното писмо на майка й – „Силна е нощта” на Делфин дьо Виган (изд. „Колибри”).
Френската писателка открила майка си мъртва в дома й, след време решила да пише за нея. И й се наложило да прави сложни, както е на вестникарски език „проучвания”.
Чете се като роман, не като биография, така е и написан. Куп литературни награди.
„И накрая, като десетки автори преди мен, се опитах да напиша майка си”. Такова нещо изисква надписателска честност. Дьо Виган я мобилизирала и станало. С неизбежния разказ както в трето, така и от първо лице.
Чисто литературно напомня серия от подобни френски четива – със страстното разнищване до дъно на реплики, жестове, намеци, погледи, отсъствия. Живот, от който по принцип не става литература – това му е потресното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар