Кой е "Последният сефарад"?

1492. Андалуската цивилизация е подложена на геноцид. Светът наблюдава безучастно. Но не и османският султан… Кара Давуд, османски шпионин в Андалусия, страда за загубата на съпругата си Елиф и докато чака завръщането в родината, е изправен срещу най-трудната задача в живота си… Така започва романът "Последният сефарад" (Сиела) на Беязът Акман.

С краха на ислямската империя единствената пречка пред католическа Европа в Гранада остават сефарадите, тоест андалуските евреи. Инквизицията гори по хиляди книги на ден и е на прага на най-голямото варварство в историята.

Давид Марано, един от стотиците принудени да крият религията си евреи, тайно размножава книги на староеврейски и арабски в стремежа си да съхрани древната андалуска култура. Но Инквизицията попада по неговите и на любимата му Естер следи.

По същото време испанският мореплавател Христофор Колумб, благодарение на заграбените от библиотеките карти и на екипаж, състоящ се от мюсюлмански и еврейски затворници, е на прага на откритие, което ще промени световната история.
Кара Давуд от години докладва в столицата събитията. Поради това султан Баязид предприема една от най-мащабните спасителни операции в историята. Но пиратите кръстоносци в Средиземно море и католическите рицари в Испания ще направят мисията невъзможна…

Основните нишки в романа са пълното със загадки минало на Кара Давуд, вътрешната борба на колекционера на книги Сантяго и личностната дилема на младия калиграф Баязид. Други ярки образи в епоса са турските мореплаватели Кемал и Бурак.

Първият роман на Беязът Акман за Завоевателя – „Първият ден на света” – пожъна огромен успех и стана извор на вдъхновение за историците. Вторият роман на младия автор и преподавател по световна литература в САЩ – „Последният сефарад”, е както елегия за Андалусия, така и урок по хуманност, чиято липса се усеща и през ХХІ век.

Беязът Акман е роден през 1981 г. в Кастамону, Турция. От осем години живее в САЩ. Преподава османска литература и ислям, световна и западна литература в Нюйоркския университет.

Акман е завършил английска филология в университета „Боазичи” и второ висше образование в Близкоизточния университет с висок успех. През 2004 г. заминава за САЩ със стипендия „Фулбрайт”, една от най-престижните в света. След завършването на магистратура по английска литература през 2006 г., започва докторантура в държавния университет в Илинойс.

Едновременно преподава английска литература и ислям. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема „Отражението на исляма в английската литература и турците”. Освен статии в международни академични издания за турската и османската следа в творчеството на Шекспир и Даниел Дефо, авторът участва с презентации и в многобройни конференции в САЩ. През 2010 г. младият учен е приет с разработките по доктората си като специален изследовател в института „Смитсониън” във Вашингтон.

Авторът започва серията романи „Империята” след петгодишно проучване на източници в американските университетски библиотеки и на повече от сто местни и чуждестранни произведения. С над петдесетхилядния си тираж първият роман от пенталогията, „Първият ден на света”, описващ завоюването на Константинопол от Мехмед ІІ, става едно от най-продаваните първи произведения.

Епосът, преведен на английски, арабски, български, китайски и други езици, се превръща в източник на вдъхновение за историческите разработки в Турция. Вторият роман на Акман, написан след тригодишно проучване – „Последният сефарад”, засяга тема, която не е разработвана досега в турската и световната литература.

Историята за султан Баязид, пазена в тайна досега, дори с петстотингодишна давност е актуална и в наши дни с истината за близостта между исляма и Запада, за братството между религиите. Написан след проучването на повече от сто местни и чуждестранни източници, романът е както елегия за Андалусия, така и урок по хуманност, чиято липса се усеща дори и през ХХІ век.