page contents Книжен ъгъл: Защо нациите се провалят
Предоставено от Blogger.

Защо нациите се провалят

1.9.13

Петко Тодоров

Аджемоглу и Робинсън: От лоши институции

„Бедните държави са бедни, защото властимащите вземат решения, които пораждат бедност”, пишат Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън в „Защо нациите се провалят” (изд. „Изток-Запад”). Повече от ясно.

„Ние ще покажем, че този факт произтича от начина, по който си взаимодействат политическите и икономическите институции”. Повече от обещаващо.

Обясняват неравенството в света с добри и лоши институции: „Политическите институции, които са достатъчно централизирани и плуралистични, ще наричаме инклузивни политически институции. Когато липсва едното или другото от тези две условия, ще наричаме институциите екстрактивни политически институции”.

Първите са добри, благодарение на тях икономиката ражда растеж, пример: САЩ. Вторите лоши, пример: Сомалия. И то изглежда повече от ясно.

Най-любопитното е опитът на американците Аджемоглу и Робинсън за исторически прочит на „институционалната” им теория: „от Неолитната революция до днес”.

Малката изненада, че екстрактивните политически институции доминират човешката история компенсират с извод, че те са могли да предизвикат растеж, но нетраен. И връщат тривиалното съмнение във всяка теория, основаваща се на повече от ясна постановка.

Четивото е повече от полезно. Най-вече със стимула за иначе опасното системно мислене, даже и с непоследователността на авторите в това отношение. Над 500 страници аргументи за решаващо въздействие на политическите институции върху икономическите и внимателно заобикаляне на обратната връзка.

Разбираем подход, ако не забравяме адресата: американската публика. Затова примерно феномена съветска икономика: „Между 1928 и 1960 г. националният доход расте с 6% на година – вероятно най-бързият изблик на икономически растеж в историята дотогава” – обясняват с мешавица от числа и характерография на кръвожадния Сталин. Или отказа от китайски, не американски обяснения на сегашен Китай.

Изводът за нашенското всекидневие: когато медиите натякват, че говорят за икономика, а не за политика, да се разбира, че лъжат.