page contents Книжен ъгъл: Задава ли се Капитализъм 4.0
Предоставено от Blogger.

Задава ли се Капитализъм 4.0

17.9.13

Петко Тодоров

Анатол Калецки предложи неговата формула

„Капитализъм 4.0 разпознава, че и правителството, и пазарите правят грешки не само защото политиците са корумпирани, банкерите – алчни, бизнесмените – некомпетентни, а гласоподавателите – глупави, но и затова, че светът е твърде сложен и непредвидим, за да може който и да е механизъм на вземане на решения да дава винаги верния отговор, независимо от това дали се опира на икономически или политически стимули”.

Това е ключът на Анатол Калецки за идеята Капитализъм 4.0. В „Капитализъм 4.0” (изд. „Класика и стил”). 4.0 е капиталистическата епоха, той ги нарича: „епохи”, която се задава след сегашната световна криза. Предишните: „1.0 – от Адам Смит и Александър Хамилтън до Ленин, Хувър и Хитлер; 2.0 – от Рузвелт и Кейнс до Никсън и Картър; 3.0 – от Тачър, Рейгън и Милтън Фридмън до Буш, Полсън и Грийнспан”.


Точката и нулата са за делене на епохите на подепохи: 1.1; 1.2 и т.н. Капитализъм 1.0 работи на принципа свободен пазар и държавна ненамеса, капитализъм 2.0 – силно държавно регулиране, капитализъм 3.0 – обратното – свиване на държавното участие. Британският специалист избягва образа на махалото, но формулата на капитализъм 4.0 е „повече държава” с някои забележки. Калецки разказва новата епоха до практически подробности, като какво да се прави с печалбите на банките.

Ползата от кризата е и в развихряне на социалното въображение, но необходима ли бе тя, за да се забележи, че „Най-свободните, движени само от стимули пазарни икономики не са нито САЩ, нито Хонг Конг, а провалените държави и гангстерски общества като Сомалия, Конго и Афганистан”? Достойнство обаче на този автор е самообладанието. Трезвостта примерно, че коренът на комунизма не е в болните мозъци на злобари като Маркс и Ленин, а в логиката на капитализъм 1.0.

Самообладанието му изневерява почти само в предупреждението, че отказът от точно такъв капитализъм 4.0 ще е „възможно съпроводен с преместване на идеологическия център на управление от Вашингтон в Пекин”. Войната, пък била и студена, не е най-мъдрият социален учител.