page contents Книжен ъгъл: Войната като литературна класика
Предоставено от Blogger.

Войната като литературна класика

14.10.13

Петко Тодоров

Закъснелият български прочит на Бласко Ибанес носи навременни въпроси


„Четиримата конници на Апокалипсиса” на Висенте Бласко Ибанес е най-продаваният роман в САЩ през 1918 (изд. „Персей”). Испанският писател го пише през 1916.

Двете дъщери на крупен аржентински земевладелец се омъжват за французин и германец, семействата им се местят в Берлин и Париж след кончината на бащата, заживяват охолно с натрупаните пари.

Но идва Първата световна война и те се оказват от двете страни на фронта, на настроенията, на социалните идеи, на разбирането за живота и света.

Класика. Ибанес живял в Аржентина, потопил се в живота на скотовъдците, посрещнал войната в Париж, бил военен кореспондент. Всичко това се оказва незаменим опит за романизирането.

Днешният закъснял български прочит отчита причините за онзи ударен успех. Внушителна панорама на отношенията между отделните човешки съдби и всечовешките катаклизми. Масирана сетивност на преживявания и картини. Задушаващо потапяне в настроенията.

Класика и защото романът оставя отворени исторически въпроси. Прочетете внимателно страниците за германския нацизъм. Та това е 1916, Ибанес буквално е предвидил Втората световна. Тя е кодирана още в навечерието на Първата. И нали романът бил толкова четен, а „откритието” на Ибанес не е ексцентрично хрумване - какво е станало с всечовешката менталност?

Такива въпроси са възможни едва при закъснелия прочит. Промяната на вкусовете отмерва същата тази менталност, достатъчно е да сравним романа с днешните най-продавани заглавия.

Сравнението е от случаите, когато мисленето на книгата като медия не е безопасно. Защото тя е най-интимното медийно общуване, а поема зависимостите „власт-медия”. Финалният въпрос на предния параграф си заслужава.

Още щипка историчност. Романът казва, че резултатите във всечовешката менталност от световната война не винаги са предвидими. Великите сили най-вероятно още дълго ще предпочитат сдудена пред гореща световна война, ще си решават проблемите на парче, а околните на жертвите ще болеят от въпроси като какво да правим с бежанците.