page contents Книжен ъгъл: Драган Великич: Балканите са голямо сметище
Предоставено от Blogger.

Драган Великич: Балканите са голямо сметище

16.2.14

Петко Тодоров

Неговите есета са диагноза на нашенската немощ пред злободневието

Унгарският класик Шандор Мараи  се оказал срещу пушката на съветски войник в Будапеща в края на Втората световна война. С какво се занимава, го попитал онзи. Писател съм. Онзи омекнал: Това е добре. Стъписан, Мараи попитал: Защо да е добре? – „Добре е, защото, ако си писател, можеш да ни кажеш какво всъщност мислим”.

Случката си я бива, прелива от анекдотика, припомня я Драган Великич в „За писателите и градовете” (изд. „Агата-А”). Но итересното е нататък в есето на сръбския автор. Писателите са Александър Тишма, Ернесто Сабато, Набоков, Итало Звево, градовете: Виена, Будапеща, Берлин, Триест, Урбино, Матерсбург.


Цитираното есе е от трета група. В нея е ключът за българския прочит, поне единият. Есетата на Великич са диагноза на нашенската немощ пред злободневието. Сърбите имат повече история от нас през последните 20-30 години, но успяват да я надгледат.

Великич може да е просто литературен, да слезе до дъното на литературата и да извади най-дълбоките й истини. То не е бягство, не е спасяване поединично, това е писателство. Или с нашенския медиен език: професионализъм.

Той с тези истини мери историята. И при него ”Балканите са едно голямо сметище” и „Балканите са територия, където векове наред великите сили са си разчиствали сметките. След всяко разчистване на сметките са оставали черни каси” са ефектни сами по себе си анекдоти, но само толкова.

Великич е важен с аргументите. Които могат да го изведат пак до анекдотични заключения, примерно: „Без шефове и без заместници – това би могъл да бъде идеалният продукт на демокрацията, ако задвижващият механизъм не беше печалбата”.

Анекдотичната задоволеност е мизерия. Преклонението пред тарикатския каламбур е затваряне на очи. Ама сме били по-напред от сърбите. Дето се гърчим пред очакването брюкселският чиновник да ни пусне нещо от събраните ни данъци, които медиите слугински наричат „европейски пари”.

А сърбите честват Белградския панаир на книгата като 10 български национални празника. Къде е разликата?