Откъс: Изкуството на предимството

Кайхан Крипендорф

Преди повече от две хиляди и петстотин години военните и политически умове в Китай започват да мислят как биха могли да създадат наука за стратегиите, като обединят знанията си в няколко универсални принципа.

Процесът отнема над хиляда години, а резултатът е силно синтезиран сборник от тридесет и шест тактики за получаване, увеличаване и задържане на властта – “Тридесет и шест стратегеми”.

Въпреки че в западния свят той не е така известен като “Изкуството на войната” от Сун Дзъ, “Дао Дъ Дзин” от Лао Дзъ, както и древната “И Цзин”, трактатът “Тридесет и шестте стратегеми” заема също толкова важно място в китайската стратегическа мисъл.

Дори и днес китайците цитират “Тридесет и шестте стратегеми” в контекста на заобикалящата ги среда – семейството, работата, вътрешни и международни политически отношения и т.н. Стратегемите не са елемент от официалната образователна система. Те по-скоро са се предавали от поколение на поколение, векове наред. Доста хора са на мнение, че в китайските и японските бизнес среди “Тридесет и шестте стратегеми” се използват съвсем съзнателно при изработване на стратегиите на компаниите.

“Тридесет и шестте стратегеми” носят в себе си уроците на над двадесет поколения.

Само за сравнение, повечето текстове на тази тема съдържат в себе си уроците, научени по време на цял един живот.

Тази книга синтезира информацията дори по-добре от всички останали и я представя само със сто тридесет и осем китайски йероглифа.

Всяка от кратките фрази съдържа в себе си огромно количество знания, които всеки може да разгърне чрез творческа интерпретация.

За да можете да оцените количеството опит, който се съдържа в “Тридесет и шестте стратегеми”, помислете за това през какво са преминали древните народи по времето, когато стратегемите са били създавани:

• Атина процъфтява и доминира в Гърция, а по-късно е победена от Александър Велики.

• Римската империя е основана и се разширява в териториите на Гърция, Персия, Близкия изток и Северна Африка.

• Персийската империя процъфтява, но петстотин години по- късно е победена от римляните.

• В Индия се ражда принц Сидхарта Гаутама, който по-късно приема името Буда и слага началото на будизма.

• Християнството възниква четиристотин години по-късно, след него се появява и исляма.

• Китай ражда някои от най-големите си мислители, включително и Лао Дзъ, Сун Дзъ и Конфуций, и преживява владичеството на седем различни династии.

Построява Великата китайска стена и създава Пътя на коприната.

Трудно е да се определи истинската възраст на “Тридесет и шестте стратегеми”, защото тази книга няма само един автор.

Стотици политици, военачалници и обикновени граждани са допринесли за написването й, като са предавали историите си от поколение на поколение, синтезирали са ги и са ги изчиствали при всяко едно разказване, докато накрая останало само най-важното.

Разказването на историите, от които се раждат “Тридесет и шестте стратегеми” започва по някое време преди 500 г. пр.Хр., а книгата е завършена някъде между 500 г. сл.Хр., когато за първи път е спомената в историческите записки, а около 1600 г. неизвестен “автор” събира и описва стратегемите в ръкописа си “Тайното изкуство на войната: Тридесет и шестте стратегеми.”  “Тридесет и шестте стратегеми” принадлежи към същата група военни текстове, като “Изкуството на войната” на Сун Дзъ и е тясно свързана с даоистките текстове като “Дао Дъ Дзин” от Лао Дзъ. Съдаването на книгите “Тридесет и шестте стратегеми”, “Изкуството на войната” и “Дао Дъ Дзин”, които учат читателите си как да се справят и да печелят предимство в динамична среда, е резултат от настъпването на размирни времена в Китай – познати като периода на Борещите се царства.

Този период води началото си от разцепването на не особено сплотения Китай на отделни царства, които воюват помежду си за власт. Седем от царствата бързо успяват да се наложат като доминиращи и през следващите двеста години преминават през серия битки, съюзи и политически игри.

И предводителите, и учените от този период естествено се опитват да намерят решение за това как биха могли да постигнат успех в такава сложна, динамична среда и резултатът от това са “Изкуството на войната”, “Дао Дъ Дзин” и “Тридесет и шестте стратегеми”.

“Изкуството на войната” от Сун Дзъ е известен трактат за военните стратегии.

Той се различава от “Тридесет и шестте стратегеми” по това, че е създаден от един-единствен автор, докато “Тридесет и шестте стратегеми” са колективно творчество.

Сун Дзъ ни предлага цялостна философия и комплект твърди правила, докато в “Тридесет и шестте стратегеми” се говори за прилагане, поведение и действия.

Много вероятно е Сун Дзъ да е бил запознат със стратегемите и те да са повлияли на възгледите му, както и обратното.

Хората от западния свят сигурно ще бъдат изненадани да видят “Дао Дъ Дзин” в групата на военните текстове, тъй като сме свикнали да гледаме на този текст, като представящ философията на ненамеса.

Много от хората, които смятат “Дао Дъ Дзин” за военен текст, отбелязват тактическата му насоченост и фактът, че двадесет и една от неговите осемдесет и една глави пряко или косвено засягат военни въпроси.

Повечето учени обаче интерпретират текстовете като философия на умелото влияние.

Според тях “Дао Дъ Дзин” ни учи да уважаваме силата на природата и да работим  с нея, вместо срещу нея. И най-вече да влияем на вселената по интелигентен, ефикасен и ефективен начин.

В “Тридесет и шестте стратегеми” наистина се съдържат доста от даоистките схващания на “Дао Дъ Дзин” и военните принципи на Сун Дзъ, но книгата се различава от останалите по това, че ни предлага избор на варианти, вместо твърди принципи, и в много по-синтезиран вид ни осигурява повече информация.

Съвременнте книги за бизнес стратегиите, или военните текстове, обикновено проповядват един подход – например, че клиентът винаги е прав или че трябва винаги да се атакува най- слабото място на противника и т.н. “Тридесет и шестте стратегеми” обаче ни предлага няколко, понякога и противоречащи си алтернативи като “Обгради врага си”, а после “Оттегли се”.

“Тридесет и шестте стратегеми” ви дава право на избор, а не взима решението вместо вас. Може да се каже, че за да опростят нещата, повечето стратегически книги не дават кой знае какъв избор, но “Тридесет и шестте стратегеми” е текстът с пълния комплект правила.

“Тридесет и шестте стратегеми” е създадена, за да ни помогне да надхитрим противниците си, да ни помогне да създаваме креативни стратегии и да се превърнем във висши стратези.

Някои политически лидери в западния свят вероятно познават китайската мисъл и умения и са прилагали на практика някои от тези стратегии.

Западни компании също са използвали и прилагали на практика принципите на “Тридесет и шестте стратегеми”, макар и несъзнателно.

“Тридесет и шестте стратегеми” ни предоставя набор от инструменти, с помощта на които можем да разширим кръгозора си и да станем по-креативни стратези.

Всеки от великите стратези на нашето време, било то от западния или източния свят, са е отличил чрез креативността си. Методите на Мао Цзе Дун са били много по-различни от тези на по-силния му противник, който не съумял да се адаптира към тях. Невероятната способност на Ервин Ромел да изненадва противниците си, да ги държи в напрежение и да ги подвежда по отношение на следващата си стъпка, му спечелва прякора “пустинна лисица”.

Ходовете на генерал Натан Бедфорд Форест също били невъзможни за предвиждане.

По време на Гражданската война в САЩ той побеждавал армии, които многократно превъзхождали по численост неговата, като действал бързо и избирал стратегии, каквито неговите противници най-малко очаквали.

Общото между тези и други военни стратези, включително и Наполеон Бонапарт, е това, че са виждали възможности, които противниците им не са забелязвали.

Всички те мислят извън шаблона, който ограничава повечето от нас.

Целта на тази книга е да представят накратко разликите между западното и източното мислене.

“Тридесет и шестте стратегеми” предизвиква западняците да приемат нови фундаментални начини на мислене – китайският опит предлага индиректния подход, докато западът прилага директния.

Китайците вярват в божествената връзка на човека с вселената и че взаимозависимостта между всичко, което ни заобикаля, е ключът към знанието и действията ни. Западният свят няма тази вяра.

Китайците определят света и заобикалящата ги среда като циклични, в които човешкото взаимодействие и отделните събития се повтарят, а западният свят приема нещата за праволинейни, единични и вярва в директното влияние.

За китайците съществуват универсални принципи, които могат да бъдат прилагани във всички измерения – в природата, политиката, войните или личните взаимоотношения.

Те вярват, че има непрекъснато взаимодействие между лявото и дясното полукълбо на мозъка.

Западняците може и да признават ролята на случайното стечение на обстоятелствата, но не и универсалността на принципите или едновременната употреба на лявото и дясното полукълбо.

“Тридесет и шестте стратегеми” противоречи на много неписани закони на нашата култура, които често ограничават мисленето и влияят на решенията ни. Приказките, които сме слушали като деца, книгите, които сме чели, успехите и провалите ни влияят на възприятието ни за света и действията ни като възрастни.

Ако възпитанието ни е удачно, бихме могли да избегнем  погрешните решения.

Попитайте който и да е инвеститор дали не предпочита да инвестира в предприемач, претърпявал провал.

Проблемът обаче е в това, че ние рядко прилагаме обективно и съзнателно наученото чрез опита.

По-скоро превръщаме преживяванията си в рефлекси (огън = болка, значи се отдръпваме; високо = опасност, значи я отбягваме).

Тези “закони”, които диктуват реакциите ни, вплетени в хиляди други правила, създават рефлексите ни. Тяхната цел е да ни предпазват от явни опасности, но ние често ги използваме, когато не трябва, и следователно взимаме погрешни решения.

Единият начин да се откъснем от тези рефлекси е да отхвърлим фундаменталните закони, на базата на които те са изградени.

“Тридесет и шестте стратегеми” ни предлага прост и ефективен метод да постигнем това – стратегемите се основават на даоистките принципи, които са диаметрално противоположни на западните.

Първи принцип:

Ин Ян – Полярност.

Хората от западния свят вярват, че могат да търсят доброто и да пресекат злото, но тази идея е противоположна на даоисткото знание, което не дава определение за добро и зло, а ги приема за двете страни на една и съща монета.

Втори принцип:

У Уей – Следвай течението.

Хората от западния свят отъждествяват отстъпчивостта със слабостта, а преодоляването на трудностите със силата.

Даоистите споделят противоположния възглед – те ценят “следването на течението”, което често ни отвежда до противоположния отговор на същия въпрос.

Трети принцип:

У Чан – Непрекъсната промяна.

Хората от западния свят вярват, че миналото определя настоящето и че промяната е свързващо звено между статичните моменти.

Ако вместо това вярваха, че настоящето се определя от настоящето и че промяната е непрекъсната, както твърди даоизмът, хората от западния свят биха действали по друг начин.

Четвърти принцип:

Шан Бин У Бин – Индиректно действие.

Хората от западния свят предпочитат да връхлетят върху противника си с главата напред.

Предпочитанието на хората от източния свят към индиректните действия често изглежда непрактично, измамно или дори признак на слабост.

Приемането на идеята за предприемането на индиректни действия дава нови тактики в ръцете на хората от Запада.

Превод Искра Ангелова

„Изкуството на предимството” (Инфодар) - интерпретация върху древния трактат „Тридесет и шест стратегеми”, представя нов поглед върху възможните начини за влияние, както и за придобиване и запазване на преимущество над конкуренцията. Стратегемите развиват въображението ни в посока създаване на успешни иновативни стратегии за успех в бизнеса в условията на нарастваща конкуренция.
Кайхан Крипендорф предлага задълбочен анализ за бизнес взаимоотношенията и конкурентните предимства в условията на глобализация. Книгата е съкровищница от подходящи тактики за успешния мениджър и бизнес стратег.  Кайхан Крипендорф е експерт по иновативни бизнес стратегии и автор на четири книги, както и на един от най-популярните блогове FastCompany.com. Придобил е МВА от Колумбийския университет и Лондон бизнес скул. Преди това Крипендорф е завършил бакалавърска степен по финанси в бизнес училището „Уортън” и по инженерни науки, също в Университета на Пенсилвания. Редовно участва в предавания на Fox Business, National Public Radio, Bloomberg Businessweek, Bloomberg Radio.