page contents Книжен ъгъл: Фицджералд и Хемингуей в „Един последен поглед“
Предоставено от Blogger.

Фицджералд и Хемингуей в „Един последен поглед“

20.5.14

„Ентусиаст“ преиздава романа на Джеймс Олдридж 34 години след първата му поява на български

 Като използва известни случки от живота на двама велики писатели - Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей – Джеймс Олдридж създава една интригуваща история, в която въпросите са много повече от отговорите, а действителните житейски факти са само фона, на който се разиграва една борба на характери, конфликт на светоусещания, сблъсък на два възгледа за живота и литературата.
Фицджералд и Хемингуей се намират пред прелом и се обръщат към пътя, който са извървели. Те хвърлят „един последен поглед“ към това кои са и кои са били и какво е мястото на твореца в света. Джеймс Олдридж ни прави свидетели на тази интересна „среща“ и на този така важен „разговор“.

Книгата „Един последен поглед“ не е биографичен роман, тя разказва за едно забележително приятелство. Авторът съзнателно прави някои „грешки“ в хронологията на събитията на героите си, с настояването, че това е художествено произведение.

Олдридж дори влиза в противоречие с биографичната истина, за да ни разкрие своята версия за едно пътуване – пътуването на човека към самия него, към истинската му същност и към това, в което се превръща той, съзнателно или не, докато върви по неравните пътища на своето съществуване и себеизява. Романът има изключително силно послание към читателите.

Действието в книгата се развива през 1929 г. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей тръгват на пътешествие из Франция, за да разрешат спора коя книга е по-хубава и кой писател е по-добър: „1793“ на Юго или „Шуаните“ на Балзак. Облогът е свързан с достоверността на събитията, описани в двете произведения, и затова може да се разреши единствено на място.

Те са придружавани от младия и харизматичен австралиец Кит, който веднага печели симпатиите на двамата писатели, и от красивата и интересна англичанка Бо. По време на перипетиите и преживяванията им авторът ни среща и с други познати образи от литературната история – съпругата на Фицджералд – Зелда, жената на Хемингуей – Хедли и други.

Скоро ведрото пътуване придобива истински драматичен характер, а литературните спорове прерастват във философски и идват въпросите. Възможно ли е да останеш верен на себе си през целия си живот? Може ли един писател да изневери на душата си и на творчеството си, докато се съобразява с капризите на читателите?

Нужно ли е да си създаде защитна маска, за да оцелее в този свят? Къде е границата между това един писател да създаде легенда за себе си и едновременно с това да бъде и да отстоява себе си? Защо гениалните умове свършват като разочаровани от живота нещастници, пияници или самоубийци? Или просто не остават верни на себе си?

Това са само част от въпросите, на които Фицджералд и Хемингуей търсят отговор. Джеймс Олдридж описва изключително реалистично своите герои, представяйки техния човешки и митологизиран образ. Диалогът между двамата писатели дава възможност на съвременния читател да прекрачи дистанцията и да погледне на техните личности непредубедено.

Романът „Един последен поглед“ крие очарованието и предизвикателството да се доближиш до двама провокативни и велики писатели в един неспокоен отрязък от техния жизнен и творчески път.