Библията на Салман Рушди

Петко Тодоров

„Ще ровим надълбоко, до корена на проблема със семейните разпри, преждевременните кончини, извратените любови и безумни страсти, слабите гърди, съблазънта на властта, парите и дори на още по-съмнителни неща и тайната на изкуството”, обещава като заклинание разказвачът на Салман Рушди в „Последният дъх на Мавъра” (изд. „Колибри”).

Той е „индиец от християнско потекло, пропаднал мелез с висок произход”, потомък на търговци на подправки и престъпници.

Той чака смъртта в испанско село, пристигнал да научи истината за майка си и описва живота си. Безумно разточително, безумно парадоксално.

Той е герой на Рушди и не може да е обикновен. И няма как всичко, до което се докосне да е обикновено, още преди да се появи. И да не подлежи на преразказване, но е семейна сага с библейска последователност.

Защото: „Животът сам по себе си е разпятие”.