Поезия от Унамуно, проза от Лорка

Николай Тодоров

Неизвестни страни от творчеството на великите испанци представя ИК „Гутенберг“

Прочутият испански философ Мигел де Унамуно (1864-1936) е известен в България със своята есеистика и своята проза. Малко известен факт е, че той е ценял дълбоко мемоаристиката си и също своята поезията, по собствените му думи – най-интимния израз на душата.

Напълно неизвестни остават все още драматургията и писмата на писателя.

Издателска къща „Гутенберг“ реши да запълни празнината в образа на испанския творец, като в края на 2014 г. предложи на българския читател антология с поезията на Унамуно по случай 150 години от рождението му, озаглавена „Изгнаници на този свят“.

В сборника са представени всички периоди от многоликото му творчество: символистичната музика на ранните „Песни“, епическата поема „Христос на Веласкес“, романтическият сборник „Тереса“, авангардистичните експерименти от „Рими от вътрешността“ и изповедните фрагменти от „Песенен сборник“.

Огромна е философската и естетическата основа, върху която се опират тези творби. Тя е анализирана подробно в предговора на книгата, като самата книга става още по-ценна с богатите обяснителни бележки за цитираната литература и споменатите митове, внимателно подготвени от преводача Николай Тодоров.

Подобен академичен подход ще помогне тези произведения да бъдат по-ясно разположени в културата, от която произлизат, и да се открият както техните корени, така и неочакваните им бъдещи плодове.

Символът на съвременната испанска поезия Федерико Гарсия Лорка (1898-1936) е познат в България както с поезията, така и с драматургията и есеистиката си. Неговите произведения се четат и преиздават, макар и в своите преводи от преди 30-ина години.

Обаче голяма част от творчеството на Лорка е все още непозната и без нея трудно може да се добие ясна представа както за делото му, така и за превратните години, в които живее.

Още приживе Лорка е символ на своето поколение.

Неговите близки го обожават, а той е възторжен оратор и смел музикант. Малко известен факт е, че започва творческата си кариера като... прозаик. И че през целия си живот не спира да пише белетристика, като нейният обем е близък до този на поезията му.

Чак когато човек се вгледа в песните му, които не са песни, есеистиката му, която е по-скоро съставена от импресии, и прозата му, която е почти в мерена реч, читателят може да разбере размахът и експериментаторската дързост на Лорка.

Издателска къща „Гутенберг“ подбра за първи път на български сборника с художествената проза на Лорка, озаглавен „Вълнения“. Преводачката Мария Пачкова се справя отлично с жанровата разнородност: поеми в проза, пътеписи, разкази и много други вдъхновяващи фрагменти на погубения в разцвета на младостта си поет.